251. САМ СЕ Е СТОЯН ПОХВАЛИЛ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Сам си са Стоян пофали
на студни, хладни механи,
че има конче хранено
и има булче хубаво,
момченце златоперченче;
конче му струва хиляда,
булче му струва два града.
Зачу го паша софийска,
паша му хабер проводи,
де да е Стоян, да доде.
Как зачу Стоян таз дума,
че си кончето възседна,
право въз паша отиде;
отдалеч му са поклони,
отблизо ръка цалуна,
ръката и коляното.
Паша Стояну думаше:
- Стояне, а бре, Стояне,
имам си залог със тебе,
Стояне, да са надбързаме!
Ако ма, Стояне, надбързаш,
харизма ша ти харижа:
пашови коне хранени,
хранени пък некарани,
тавлата със ханъмите,
по Дунав се дребни села,
по Бяло море градища.
Ко та, Стояне, надбързам,
аз ша ти зема кончето,
кончето и още булчето,
момченце златоперченче.
Стоян на конче думаше:
"Ой ми та тебе, конченце,
конченце, мой хайванченце,
ако си паша надминеш,
краката ша ти подкова
със позлатени петали,
със маламени гоздеи;
гривата ша ти нанижа
със ситен дребен маргарец;
ако та паша надмине,
главата ша ти отрежа."
Че са със паша стъкмили,
стъкмили, та препуснали.
Стоян си паша замина,
три дни ми дене захода.
Паша Стояну викаше:
- Върни са, върни, Стояне!
Стоян са назад не върна,
ами си напред отиде.
Стоян на конче думаше:
- Ой ми та тебе, конче ле,
аз ша да легна да заспя,
ти като чуеш пашата,
пашата, конче, че иде,
конченце, да ма събудиш!
Че легна Стоян, та заспа,
малко и много позаспа,
три дни ми и три ми нощи.
Конче Стояна викаше:
- Я стани, стани, Стояне!
Е вай че паша де иде.
Стоян са от сън събуди,
мрямор са камак препукна;
че си кончето възседна,
че срещу паша отиде.
Паша Стояну думаше:
- Стояне, а бре, Стояне!
Слояне, да ми харижеш
тавлата със харемите,
по Дунав се дребни села,
по Бело море градища.
Стоян на паша думаше:
- Не ща ти, пашо, нищичко,
да ми е живо и здраво
моето конче хранено,
и мойто булче хубаво,
момченце златоперченче;
не ща ти, пашо, нищичко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.