244. ДАФИНКА СЪНУВА МАЙКА СИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Заспала й мома Дафинка
край Бяло море на сянка,
под дърво, под дафиново.
Спала е три дни, три нощи,
нийде си никой не мина,
не мина да я събуди,
сал тихи вятър повея
и дребни дъждец заръмя,
та си Дафинка събуди.
Дафинка люто кълнеше:
"Ветре ле, не навеял се,
дъжде ле, не наидел се!
Тъкмо бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Откак бе мама умряла,
насън не бях я виждала,
тъкмо бях мама видяла,
как си ме мама питаше
и си ме кротко учеше:
"Дафино, дъще Дафино,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха?
Че мащеха е лошаво.
Ако за вода отидеш
и се мъничко забавиш,
ще каже майка мащеха:
"Проклета дъще, гидийска,
мътна те вода отнесла!"
Ако си хляба замесиш
и бързо не го омесиш,
пак ще ти каже мащеха:
"Проклета дъще, гидийска,
със калта да те замесат!"
Ако си къща замажеш,
пак ще ти каже мащеха:
"Проклета дъще, гидийска,
от светът да те замажат!"
Ако ризите опереш,
пак ще ти каже мащеха:
"Проклета дъще, гидийска,
от светът да се опереш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.