Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
243. ЗАСПАЛА БЯЛА ДАФИНКА
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Заспала бяла Дафинка
под лично дърво маслинка.
Де духна, вятер есникът,
есникът и мореникът,
отрони зърно маслинка,
удари бяла Дафинка.
Дафинка вятер кълняше:
- Вятре ле, моренико ле,
де духна да не духнеше
и пътят да не найдеше.
Сега са девекь години,
откак е майка умряла,
в съня не бях е видяла.
Сега ми се на сън присъни,
че дойде, та че ми рече:
"Дафинко, бяла Дафинко,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти сукмане,
и чеиз тенки дарове?"
Бяла вода, Малкотърновско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|