|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
240. НЯМА КОЙ ДА Я НАУЧИ ДА РАБОТИ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Седнала ми е Маринка
в собата на рогозката,
в собата при пенджерите.
Пее Маринка и шие,
майка си люто кълнеше:
- Майно льо, да се провалиш,
дето ме мене остави
сираче клето да ходя!
Девет години веч стана,
откак си, мамо, умряла,
няма кой да ме поучи
пачите крака да шия,
пачите крака нагоре,
желти лимони надоле;
тънко за основа да преда
и тънко платно да тъка.
Де я е нея зачуло
булиното й детенце,
то на майка си думаше:
- Я иди, мамо, в собата
да видиш леля как плаче,
как плаче и как нарежда
и баба люто оклева.
Като я зачу буля й,
тя на Маринка думаше:
- Мълчи, калинке, не плачи,
буля ти ще те научи
тънка основа да предеш,
сякнато дари да тъчеш.
Буля ти й тъй останала
на шест години сираче;
мълчи, калинке, не плачи,
буля ще тебе научи.
Козаревец, Горнооряховско (Стоин-ССБ, № 1319).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|