235. ДЕТЕ НА КАМЪК СТАНАЛО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Везден Еленка женала,
женала, дорде мръкнало.
Свекър Еленки думаше:
- Елено, снахо Елено,
погледни, снахо, Елено,
на всяка нива - и круша,
и на крушата люлчица,
и в люлка мъжко детенце;
на нашта нива ни круша,
ни круша, снахо, ни люлка,
ни в люлка мъжко детенце.
Иди си, снахо Елено,
на свекърва си помогни,
девет си крави издои
и си млякото подвари.
Свекърва дума Еленки:
- Иди си, снахо Елено,
иди си, мари, не ща те,
ти не си, мари, за нази!
Еленки се много нажали,
че дръпна бели бакъри,
че си за вода отиде
на студен, бистър кладенец;
че взела бяло камъче,
тури го в бяла пазуха,
носи го девет месеци -
камък на дете станало.
Еленка го тури в люлчица,
че си навънка излезе,
с златен се ръжен подпира,
че на аргати думаше:
- Аргати, холан, аргати,
в житото пясък туряйте,
в виното вода налейте,
в брашното пепел сипете,
че се й сайбия добило.
Кога се назад повърна,
че си над люлка паднала,
дете на камък станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.