|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
227. ПОВЕЙ, ВЕТРЕ, ПОВЕЙ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Повей, ветре, повей,
надолу й нагоре,
към бялото море,
та гласа ми развей
до моето либе,
до младо войниче.
Денем жътва жъна,
вечер диван седя
на свекър, свекърва,
на девер и зълва.
На свекър да мия
старите му ноги,
вода да поливам,
с кърпа да избърсвам
свекървени ръки.
Посред нощ да ставам,
девер да завивам,
девер, още зълва.
Повей, ветре, повей,
та гласа ми развей
до моето либе,
либе да ме чуе,
либе да се върне.
Провадийско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|