222. ОМЪЖЕНА НА ЛОШО МЯСТО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Невеста е сред гора стояла,
сва е гора от убос светела,
невеста си милно, жално дума:
- Жална горо, жал ми е на тебе
и на тебе, и на моя майка -
дека си ме млада ожените,
ожените, млада зацърните:
къде млада, къде надалеко;
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
два девера - зелени гущере,
девет зълви - девет осойници,
две етърви - до две пепелянки,
али младо върла арамия.
Везден оре по поле широко,
везден са му порти затворени,
сва ноч са му порти отворени,
сва ноч оди, сва ноч айдукуе
и ми носи крадено иманье.
И синоч е из айдуци дошел
и доведе конче вихрогонче,
на кончето струньени дисадзи,
у дисадзи ръка на юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстено име написано -
мило име на брат Маноиле.
Па си питам лудо арамия,
защо уби брата Маноила?
А оно ми потио говори:
"Тъвно беше, либе, не видо го,
мъгла падна, либе, не позна го."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.