219. ЖЕНИЛОТО Е ЧЕРНИЛО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Мама Марину говори:
- Сино Марино, Марино,
питай си, сино, булчето,
булчето, абанджийчето,
що по двор оди каърно,
във къщи влезе грижовно,
навън излезе, се плаче?
Дали му й мена възмалко,
дали му й сукно възтясно,
дали му й Марин възгрозен!
Марин мами си думаше:
- Майно лю, стара, драгаю,
питай го, мамо, каза ми.
Нито му й мена възмалко,
нито му й сукно възтясно,
нито му й Марин възгрозен,
ами си плаче, майно лю,
плаче си за моминското,
че е моминско царйовно,
а ергенско е пашовно.
Доде е мома при майка,
тя не знай нищо, ни защо,
а знае бяло белило
и това турско чървило;
откъ са мома прогоди,
прогоди да са ожени,
фърля белило й чървило,
качува черно чърнило.
Доде е ерген млад юнак,
той не знай нищо, ни защо
той знае чифте пищови
и каладжлии ножове;
къ са ергенят прогоди,
прогоди да са южени,
фърля ножове, пищови
и каладжлии ножове,
качува тежки борчове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.