212. НЕСВИДЛИВА СНАХА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Една Яна между девет брата;
чудили се Яни девет брата
къде Яна от милост да дена.
Одвели я на нова пазара,
чудили се що Яни да купа,
купили ю сребарна ножница,
у ножница сребарно ноженце,
на ноженце три страка вериги,
на вериги педесе беляшки,
на баляшки шесдесе прапорци,
на прапорци ясни огледала,
каде оди Яна, да грооти,
кога седне Яна, да се гледа.
На снаи се това не посвиде,
не свиде се снаа Павловица,
на етърва тиом отговори:
- Етървице, по-стара от мене!
Дали знаеш биле омразниче
да омразим сестрица Янинка,
да я брайкя толку не милуя,
да ю брайкя толку не купуя?
А она ю тиом отговори:
- Етървице, по-млада от мене!
Аку знаем, чем ли да ти кажем?
Она им е една мила сестра,
нека си я брайкя помилуя,
нека си ю брайкя покупуя!
Не свиде се, Бог да ю убие,
не свиде се снаа Павловица,
па се чуди сос що да омрази.
Досети се снаа Павловица,
та улезна у ладни зевници,
та разсипа девет бачви с вино,
та разсипа десета ракия,
па Павлете от меана ока:
- Диг се, Павле, от ладне меане,
диг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка,
та разсипа девет бачви вино,
та разсипа десета ракия.
Я Павле ю потиом говори:
- Надзат, надзат, мое пръвно любе,
това не е Яна работила.
Буди да йе Яна работила,
буди да сме Яна оженили,
буди да сме виното испили.
Па се върна кучка Павловица,
па се чуди, Бог да я убие,
па се чуди що она да чини.
Досети се, Бог да я убие,
та украдна Янино ноженце,
та улезна у ладни яъре,
та убоде нему добра коня,
па Павлете от меани ока:
- Диг се, Павле, от ладне мгане,
диг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка:
убоде ти твоя добра коня,
убоде го сос нойно ноженце.
Я Павле ю потиом говори:
- Надзад, надзад, мое първно любе,
това не е Яна работила.
Буди да е Яна работила,
буди да сме Яна оженили
буди да е коня одьеала.
Повърна се кучка Павловица,
повърна се дома на дворове,
па се чуди, Бог да я убие,
що да чини, Бог да я убие.
Досети се, Бог да я убие,
та убоде нему мъжко дете,
па Павлете от меани ока:
- Диг се, Павле, от ладна меана,
диг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка:
убоде ти твое мъжко дете.
Тогай я е Павле поверувал,
та се дигна от ладни меани,
та си ойде дома на дворове;
ка улезна у ладни зевници:
разсипани девет бачви вино,
разсипана десета ракия;
ка улезна у ладни яъре:
убодена нему добра коня;
ка улезна у ладни одаи:
убодено нему мъжко дете.
Павле Яни потиом говори:
- Леле, Яно, леле мила сестро!
Защо, Яно, това да работиш?
Защо, Яно, виното разсипа,
защо, Яно, коня ми убоде,
защо, Яно, дете ми убоде?
А Яна му потиом говори:
- Леле, брате, да Павле юначе!
Да я не сам, брате, ни видела,
а то не ли, брате, да работим.
Ако будем, брате, работила,
скачи ме на висока дьела,
ако баде, брате, за правина
насечи ме на четри парчета -
дека падне моя руса глава,
да тамо че орман да израсте;
дека падне моята трупина,
тамо че се манастир согради;
дека падне мойе бело сърце,
тамо че да вода да извира;
дека падна мои две ножици,
че израста два високи бора.
Ако баде, брате, за кривина,
мое тьело цървйе че изяда.
И он нея това послушало,
изкачи я на дьела висока,
разсече я на четри парчета.
Дека падна нойна руса глава,
тамока е ормане израсло;
дек паднала нойната трупина,
гамо се е манастир соградил;
дек паднало нойно бело сърце,
тамока е водица изврело;
дек паднали нойни две ножици,
израсли са два високи бора.
Минало се девет годин време,
поболи се снаа Павловица,
тa лежала ни млогу, ни малку,
лежала е седъм годин време.
Низ кости ю трава поникнала,
низ очи ю цървйе испадале.
Приснило се Павле добър юнак
да я кара на Янини църкви;
отдалек се врати затворили,
попове са неми-онемели,
а гякове слепи-ослепели.
Павле си ю потио говори:
- Казуй, любе, твоите греове,
ега би се църкви отворили,
ега би си попове продума,
ега би си гякове прогледна!
И она си тога изказала,
да защо е зълва за правина,
да защо е нея победила.
Тогай са се църкви отворили,
и попове дума продумали,
и гякове тогай прогледнали,
и она се сос душа растави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.