211. ХУБАВА ЯНА И ДЕВЕТ ЕТЪРВИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Ой Яно, Яно, юбава Яно!
Имала Яна девет етърви,
десета била юбава Яна,
най-мала била, най-мила била.
Додумуват се девет етърви
да си направат сладка вечера,
па да й турат люта отрова,
па да отроват юбава Яна.
Дочула ги е Янина золва,
та си на Яна она говори:
- Ой Яно, Яно, юбава снао,
додумуват се девет етърви,
да си направат сладка вечера,
па да й турат люта отрова,
тизека, снао, да не вечераш!
Па направиле сладка вечера,
па й турнаа люта отрова,
па си седнаа да си вечерат.
Яна приспива мажкото дете.
Проговаря Янина свекърва:
- Ой Яно, Яно, юбава снао,
ай дойди, снао, да вечераме!
- Вечерайте, мене не чекайте,
мене ми плаче мажкото дете!
Па си ойде Яниньо свекор
да си повика юбава Яна:
- Ой Яно, Яно, юбава снао,
ай дойди, снао, да вечераме!
- Вечерайте, мене не чекайте,
мене ми плаче мажкото дете!
Па ойдоа Янини етърви
да си повикат юбава Яна:
- Ой Яно, Яно, наша етърво,
ай дойди, снао, да вечераме!
- Вечерайте, мене не чекайте,
мене ми плаче мажкото дете!
Па си ошло Янино момче:
- Ай дойди, Яно, да вечераме!
Тогай е Яна веднаг станала,
тогай седнала да си вечера.
Пръвното залче дава на момче,
второто залче дава на дете,
трекьото залче сама апнала.
Момчето умре на вечерата,
детето умре по вечерата,
Яна умрела на полуноки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.