210. ДВА СА БРАТА ВЕРНО ЖИВУВАЛИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Два са брата верно живували,
живували, верно другували,
с една са се вода измивали,
с една са се кърпа избрисвали,
за нищо се брайкя не скарали.
По-старио на младио дума:
- Живуй, брале, да поживуеме,
дур не сме се млади оженили,
оженили, брале, задомили,
да доведем две кучки етърви,
они назе, брале, че раздела.
Па се брайкя млади оженили
и довели две млади невести
и двете се кучки погодия:
а дойдоя, веднъг се скарая
и веднъг си брайкя разделия.
Па са брайкя къщи направили,
през двори са Дунава превели,
покре Дунав дунки насадили -
за дунки се етърви скарали,
скарали се и се люто клели.
По-старата по-младата клела:
- Таком Бога, по-младо етърво,
да си родиш девет мили черки,
сите девет здрави да очуваш,
сите девет млади да одариш,
да одариш и да ги изжениш,
па да дойде тая църна чума,
сите девет чума да избие,
сите девет на еднъж да копаш.
По-младата по-старата клела:
- Таком Бога, по-стара етърво,
ега родиш девет мили сина,
сите девет ти да ги изчуваш,
сите девет ти да ги угодиш,
угодени на война да ида,
от деветте един да се върне,
и на него седъмдесе рани,
та да лежи до девет години,
ти да одиш та цер да му тражиш,
та на укръс земя да обидеш
и никъде лекове да нема,
па да дойдеш, по-стара етърво,
та от мене цер да му потражиш
и от мойто платно да посакаш,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
та със него рани да му вържеш!
Пуста веро, пуста люта клетво!
Какво са се етърви проклели,
се тека е етърви стигнало.
Една роди девет мили черки,
та ги чува майкя, изчува ги,
сите ги е майкя одарила,
сите ги е майкя утъкмила,
па забила тая църна чума,
и деветте чума ударила,
и деветте майкя закопала.
Друга роди девет мили сина,
сите девет майкя изчувала,
сите девет на война пратила,
от деветте сал един останал
и на него седъмдесе рани!
Пусти рани, пусти куршумлии,
девет годин от рани е лежал,
майкя оди, та церове тражи,
укръс земя майкя обиколи,
нигде нема церове да найде,
да лекуе рани куршумлии,
па отиде при своя етърва
и на нея жално-милно дума:
- Вала тебе, по-стара етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
та на сина рани да превържем,
ега би му рани заздравели.
Отговора по-стара етърва:
- Вала тебе, по-млада етърво,
та я има девет мили черки,
сите девет наеднъж закспа,
та остана без мила си рожба,
нека, сестро, при тебе ко с мене:
еве стана девет годин време,
кико син ти тежко ранен лежи,
дал му Господ още девет годин,
още девет годин да си лежи,
дори му се кости не разнижа,
у косата змия да изводи,
тогай дойди, по-млада етърво,
тогай дойди платно да ти дадем,
да пресаляш нему люти рани,
да пресаляш, рани да вързуеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.