205. СВЕКЪРВА МРАЗИ СНАХА СИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Стоян на Донка думаше:
- Тъчи си, Донке, дарито,
тенано дари месали,
да дариш мойте роднини,
роднини, Донке, комшии.
Донка Стояну думаше:
- Стоене, олан, Стоене,
бре иди са майни, Стоене,
бре нал майка ти думала:
"Аз не щъ Донка за снаа -
Донка й сюрмашка дъщеря,
сюрмашка и вретенарска.
Тейно й прави вретена,
пък майка й ги продава
за блюдо брашно ръжено,
я за комаче просено."
Стоян на Донка думаше:
- Мър не слушай, Донке, ората
и тий съ на нас душмане,
и тий съ люцки приказки.
Че съ двамата събрали.
Малко съ млого одили -
година и половина,
мъжка съ рожба добили.
Стояновата майчица,
тя си Стояна суврила,
я булката му мразела
и й "аинке" думала.
- Аинке, Донке, Добранке,
каква тъ й майка ранила,
ранила, Донке, пазила -
на рабта не та научи?
На Донка й много дойдяло,
дойдяло и докривяло.
Станала рано в понделник,
че си главата юмила,
юмила, ем съ юплела
и си детето окъпала,
окъпала, ем го повила,
в злата го люлка сложила,
с пъстър го яглък покрила.
Че втиде Донка в армано,
че си армано помела,
злата камара разфърле,
че си армано насади.
Че втиде у росни ливадя,
докара сюрек кобили,
че ги в армано вкарала.
Зафана арман да кара.
Карала Донка, месила,
додет съ зора зазори.
Три пъти арман укарала,
укарала и претърсила.
И тя у къщи ютиде
и на Стояна думаше:
- Я ставай, ставай, Стоене,
и ти у арман да идеш,
да ми армана покараш,
пък аз на лозе ше ида,
на лозе за черно грозде!
Че съ убао премени,
лапнала нова кошница
и тя на лозе ютиде,
на лозе, за черно грозде.
Като на лозе стигнала,
въз сякой чукан плакала.
Сред лозе златна ябълка.
Като ябълка стигнала,
разпаса опас копринен,
на ябълка го преметна
и там съ Донка обеси.
Стоян си арман укара,
укара Стоян, приснеми.
Право съ пладне изпраи,
мъжка съ рожба събуди -
няма я Донка, не доде.
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
да ми детето залъгваш,
пък аз на лозе ше ида,
аз да си Донка, мър, вида,
тъз рабта не е бе чиста:
снощи съ с Донка скаравме,
лошеви думи думавме.
Стоян на лозе ютиде.
Кат под ябълка ютиде,
там съ й Донка обесила.
Стоян му жалба дожеля,
дожеля, веще домиля.
Извади осро ножченце,
че съ в сърцето удари,
само си еднъж продума:
- Леж, Донке, двама да лежим,
да съ наоди майка ни!
Дето ще желей сал тебе,
нека да желей и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.