204. СВЕКЪРВА НЕ ХАРЕСВА СНАХА СИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Имала мама, имала
едного сина млад Гьорги.
Гледала го е майка му
до осемнайсе години.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, сине убави,
айде та, мама, оженим,
отмяна да ми доведеш!
В петък са Гьорги годиле,
в събота годен преоди,
в неделя са го жениле.
В понделник рано раниле,
пиле ракия греяна -
булката, мълчи - говейе
на свекър и на свекърва,
на злъви и на девере,
и на по-малки етърви.
Тринни е булка говяла,
мама на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, сине убави,
булка не ми е по воля -
не знае хатър да гледа
на свекър и на свекърва,
не може годом да прави
на злъви и на девери!
Де ги зачула Стефанка,
Стефанка, булка разумна,
тя си на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, мойо венчило,
че що ти вели майка ти?
Га че ли беше за мене,
га че ли мене не рачи,
че не сам хатър гледала
на свекър и на свекърва
и не сам годом правила
на злъви и на девере?
Айде ма, либе, заведи
във тая гора зелена,
във тие хладни усойе -
там, дето пиле не пейе,
там, дето слънце не пече,
там, дето ягне не блейе -
да са нашири майка ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.