203. СВЕКЪРВА НЕ ИСКА СНАХА СИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Стувяновата майчица,
тя на Стувяна думаше:
- Стувене, синко Стувене,
не щъ ти, синко, булчето,
не щъ я, да я парясаш;
снощи ми й пътю минало,
от огньо и до врацата,
не щъ я, синко, не щъ я.
Стувян мами си думаше:
- Каза ми, мамо, булчето
цалата нощ ми й плакало,
дето ти й пътю минало,
от огньо и до врацата.
Имало й бърза работа,
мъжка му й рожба плачела,
девет си крави ще дои
и девет телця ще лъчи.
- Не щъ я, синко, не щъ я,
не щъ я, да я парясаш.
Стувян Петранки думаше:
- Петранке, пръвню венчило,
кой ще ни нази кайдиса,
кайдиса, да ни паряса?
Зъмни си мъжка рожбица,
че щем у гората да идем,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае;
гората има два пъте,
едино път ще аз вана,
другию път ще ти ванеш,
тъй ще съ двама разделим.
Петранка булка убава
зела си й мъжка рожбица,
пудер Стувяна тръгнала.
Вървели, що съ вървели,
и до гората стигнали,
дето ми петел не пее,
дето ми куче не лае;
че там си има два пъте -
едино ванал млад Стувян,
вторию вана Петранка
с нейната мъжка рожбичка.
Вървели, що съ вървели,
Петранка булка убава
страшно е страшно достраша,
жално съ жално нажели,
дигнала й гласец дъ плачи:
"Стувене, първню венчило,
булче ти ку н'ти домиля,
рожбичка нел ти домиля?"
Дур си Петранка плачеше,
дур два съ пъте срешнали,
пак съ със Стувян прибрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.