|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
202. СЕДНАЛ МИ Е СТЕФАН ДА ЯДЕ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Седнал ми й Стефан да яде,
да яде, да заговява
с негова стара майчица,
с негова булка Милияна,
със две деца близначета.
Виното им са довърши,
виното и ракията.
Стефан Милияну думаше:
- Милиянко, булка хубава,
я земни китка ключове,
че иди в темни зимници,
извади вино чървено
и върла бистра ракия.
Ходи Милияна и върна са,
че са й на прага възпряла,
възпряла и послушала;
мама Стефани думаше:
- Стефане, синко Стефане,
що не си съдиш булчето:
снощи ми й пъкя минало,
в собата при иконата.
Стефан мами си думаше:
- Постой, мамо ма, почакай
аз ща Милияна посъди
със мойто остро нохченце
на мойто десно куляно.
Елена (СбНУ 9, с. 64, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|