|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
199. ГЬОРГЬОВА МАЙКА ХОДЕШЕ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Гьоргьова майка ходеше
из горна, долна махала
и си на жени думаше:
- Жени ле, мои комшийки,
каил съм, жени, каил съм,
каил съм, халал го давам -
Гьорги мъртъвец да вида
отколко Рада за снаха,
за снаха, наша невяста.
Че тя е жълта, блядава
и има жила циганска,
циганска и чилингирска.
Де стоял Господ, та слушал:
Гьорги се болен разболя.
Гьоргьова майка думаше:
- Сино Гьорге ле, Гьорге ле,
ти като лежиш-умираш,
не е ли ти се прияло,
нещо прияло, припило?
Гьсрги майка си думаше:
- Припило ми се, мале ле,
студена ода, ледена,
от Буковото кладенче.
Гьоргьова майка думаше:
- Да пратим Плумка за вода!
- Мале ле, стара мале ле,
Плумка е мома лефтера,
тя ще се срешне с другарки
и ще се Плумка забави;
ами ти, мале, ше подеш,
ще подеш, скоро да дойдеш,
от бука лист да донесеш.
Гьоргьова стара майчица
станала, та е тръгнала.
Гьорги на Плумка думаше:
- Сестро Плумко ле, Плумко ле,
ти кат си малка й глупава,
знаеш ли тайни да кажеш,
тайни, Плумко ле, братови?
Ко знаеш тайни да кажеш,
ти поди, Плумко, в Радкине,
кака си Радка да кажеш -
прави, що прави, да дойде,
на живот да се простиме,
на живот жива раздяла.
Бургаско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|