184. СВЕКЪР ДОДЕНИ ГОВОРИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Свекър Додени говори:
- Снао Додено, Додено,
еве девета година,
отка те тебе доведох -
нито ми дума продума,
нито ни госке дойдоха,
нито им ниа идохме.
Твоя е рода голема,
голема, небакърлива.
Додени жалба дожале,
везела стомни шарени,
та си на Дунав отиде
и си на Дунав говори:
- Дунаве бистри, студени,
отка съ петли пеяли,
колко гемии минаа?
Дунав на До да говори:
- Доде ле, млада убава,
отка си петли пеяа,
девет гемии минаа;
сега промина десета,
у нея твое селянче.
Селянче хабър ти праща -
сношка ти бракя надошли,
та са под село паднали;
сини си седла шиеха
и златни узди ляеха.
Дода си тогай заварка,
та си е дома отишла:
равни си двори размита,
насред столове нарежда.
Кат са задали госкето,
сичкото село избегна
и Додин свекър побегна,
а Дода тогай продума:
- Върни се, тате, върни се!
Това е мама и тата,
и девет бракя сатлии,
и девет снаи с кочии
със девет люлки шарени.
Доди се свекър повърна,
та си госкето сретнали,
три бъчви вино изпили,
четвърта бистра ракиа.
Станали да си поождат,
баща на Дода говори:
- Черко ле, Доде убава,
запрегни свилни скутеве,
аризмо да ти арижем!
Запрегна свилни скутеве,
че й аризмо ариза:
три скути жълти жълтици,
четвърти - бели грошеве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.