|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
182. МАЙКА ЯНА НА ДАЛЕКО ДАВА
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Макя Яна на далеко дава,
Яна плаче, та неке да иде,
а бракя й потио говорат:
- Иди, Яно, иди, наша сестро,
ние сме ти девет мили брата,
често ке ти на госке идеме,
секи петок и сака сабота,
секи месец и сака неделя,
у година сите деветина.
И Яна е бракя послушала,
та е ошла яко надалеко.
Още Яна у двор невлезнала,
още Яна от кон неслезнала,
Яна се е с рода пофалила:
- Я сам мома от голема рода,
я си имам девет мили брата,
често ке ми на госке доодат -
секи петок и сака сабота,
секи месец и сака неделя,
у година сите деветина.
Минало се петок и сабота,
Яни бракя още не доодат;
минало се неделя и месец,
Яни бракя още не доодат;
минало се година и друга,
Яни бракя още не доодат;
минало се давно девет годин,
Яна са се золви потсмеяле:
- Тизе, Яно, тизе, наша снао,
кога дойде у нашата каща,
още, Яно, у двор невлезнала,
още, Яно, от кон неслезнала,
тизе, Яно, с рода се пофали:
имала си девет мили брата,
често ке ти на госке доодат;
оно стана давно девет годин,
твои бракя още не доодат.
Яни са се жалби нажалиле,
та се качи на високи чардак,
та плакала три дни и три нощи.
Е те идат Янините бракя.
Яна си е бракя посрещнала -
на първио рака цаливала,
на вторио коня дофанала,
на трекио у скути паднала,
та е Яна млада преумрела.
Самоковско (СбНУ 6, с. 35).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|