|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
172. ИЗПРАВИЛО СЕ СЛЪНЦЕТО
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Изправило се слънцето
на пладне, на икиндия,
чудно ми чудо да гледа,
голям ми сеир да струва;
два брата жътва жънеха
на тая нива голяма,
жънеха, делба деляха,
деляха и се караха.
Кому дял дават, кому два,
мами си дял не давали,
най й давали, давали
лете людските кърища -
да жъне, да се прехраня;
зиме людските дараци -
да влачи да се облича.
Ходила мама, жънала,
жънала, прехраняла се,
влачила - обличала се.
Триста е крини събрала,
ракла си дрехи направи.
Иван мама си думаше:
- Я ела, мамо, я ела,
я ела, мамо, при мене,
че имам дребни дечица,
ти да ми гледаш децата!
Стоян мами си думаше:
- Я ела, мамо, я ела,
я ела, мамо, при мене,
че ми е добро булчето,
на живот да се нарадваш!
Великотърновско (Стойчева-Гукнали, с. 72).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|