170. ДЕТЕТО МИ Е ПО-МИЛО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Разболел ми са й млад Тодор,
та й лежал Тодор, та й болял
тъкминко девет години,
угади, че ще да умре.
Тодор на Рада думаше:
- Радо льо, пръва пръвнино!
Мор, стани, дай ми водица,
водица колко в лъжица
да ми душата излезе.
Рада Тодору думаше:
- Не мога, холан, да стана,
детето ми е заспало,
детето на коленете,
детето, мъжката рожба.
Тодор на Рада думаше:
- Радо льо, пръвна пръвнино!
Детето ли ти й по-мило?
Рада Тодору думаше:
- Детето ми е по-мило!
Знаеш ли, Тодоре, помниш ли,
кога на сватба ходихме,
ходихме, та кумувахме,
като се назад върнахме,
какво ми рече, Тодоре:
"Видя ли, Радо, видя ли,
видя ли булки хубави,
се тънки и се високи,
се бели и се червени,
се дългокоси до пояс?
Не като тебе, Радо льо -
къса си като шидия,
суха си като маймуна,
черна си като циганка,
грапава като ръшето!"
Там иди сега, Тодоре,
при онез булки хубави,
тий да ти вода подадът.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.