166. СИН БАЩА НА СЪД КАРА - 1

Том VІІ: Семейно-битови песни

Де са й чуло и видяло
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
Не било защо, ни защо,
щото му буди булката
сутрина рано да става,
сиви си крави да дои,
дребни си телци да пуща.
Ходили, та са съдили,
съдбата са е паднало:
Никола на конь да езди
баща му пешом да върви.
Вървели, що са вървели,
тейно Никола думаше:
- Никола сино, Никола!
Я ми ръцете развързи,
развързи, та ги разслаби,
че днес е света неделя,
очите да си умия,
умия, да се прекръстя,
че дан' ми бъде грехота.
Никола от конь присегна,
не му ръцете развърза,
най му ги още притегна.
Тейну са жално нажали,
Никола люто кълнеше:
- Да даде Господ, Никола,
да легнеш болен да лежиш,
да лежиш девет години,
да лежиш и да оздравят,
да тръгнеш, синко, да просиш
от село, синко, на село,
от къща, синко, на къща
и у дома, синко, да додеш,
и ази да та дарувам
със едно блюдо брашенце.
Както го прокле баща му.
и тъй го клетва стигнало.
Легнал е болен да лежи
Лежал е много, ни малко,
лежал е девет години,
лежал е и е оздравял.
Тръгна Никола да проси
от село ходил на село,
от къща ходил на къща.
У бащини си отишъл,
баща му е излязал
и си Никола дарувал
със едно блюдо брашенце
и на Никола думаше:
- Никола сино, Никола,
ти да не речеш, Никола,
бащина клетва не стига!
Твърде е било стигало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.