165. ГЕОРГИ ГРОЗНИКЪТ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Имала майкя, чувала
дор девет сина левенти,
десети Гьорги най-малък,
най-малък Гьорги, най-грозен.
Майкя на Гьорги думаше:
- Синко Гьоргио, Гьоргио,
мани се, сине, от дома,
дворове да ми не грозиш,
дор девет сина левента
и девет снаи убави.
Гьорги на майкя думаше:
- Къде да ида, мале ле,
кига съм малък и глупав
и пътищата не зная:
я че се из свет изгубим,
я че ме вуци изеда!
Майкя му дума продума:
- Иди си, Гьоргио, иди си,
маани се а бре оттука,
иди у гора зелена,
дзверове да те изеда!
Я имам девет синове,
лесно че да те прежалим!
Гьорги си майкя помоли:
- Мале ле, стара майчице,
я дай ми, мале, я дай ми,
я дай ми, мале, дрешките,
дрешките прани, непрани,
па че излезнем, мале ле,
на пъто на кръстопъто:
накъде очи погледна,
там че ме нозе отнеса.
Кига от двори излезнем,
от мойте двори бащини,
да даде Господ, мале ле,
чума у дома да дойде,
синове да ти умори,
дор девет сина левенти
и девет снаи убави,
за мене каил да станеш,
за мене, Гьорги Грозника,
та да те, мале, погледам,
погледам още почувам
на твоите стари години.
Па стана Гьорги, па стана,
сам си дрешките събира,
дрешките прани, непрани,
дребни си сълзи порони
и си на пъто излезна,
на пъто, на кръстопъто,
чуди се, Гьорги, мае се
на коя страна да ване,
накъде Гьорги да иде.
Отишъл Гьорги у Котел,
та се овчарче уцени
и девет годин слугува
у един и същ зенгинин,
млогу си пари спечели.
Купи си Гьорги, купи си
до сто ми руди овнове
и шестотин вакли овчици,
нацани Гьорги овчари,
овчари, Гьорги, чираци,
па на овчари говори:
- Овчари, верни другари,
девет е годин станало,
за дома нищо не знаем,-
за моите братя дор девет
и мойта стара майчица -
айде на двори да идем,
да караме стадо големо
у бащини равни дворове,
там има паша широка
и има вода студена.
Па го овчари слушали.
Одили, що са одили,
докле до дома отида,
неделя време одили.
Кига си дома стигнали,
било се вече стъвнило,
никой ги не виде, не позна.
Гьорги на порти почука,
почука, още повика;
излезна стара бабичка,
Гьоргината стара майчица,
Гьорги на баба продума:
- Има ли, бабо, у вази
место за моите ратаи
и за моето стадо големо?
Майкя му дума продума:
- Имам си, синко, имам си,
имам си место широко,
место за твойта бачия.
Па си поята отвори,
та Гьорги бачия накара,
накара, та я затвори,
па са пред къщи седнали.
Гьорги си майкя запита:
- Бабо ле, стара бабичко,
кико си сама остала,
немаш ли сина, ил черка,
немаш ли снаи, унуци?
Баба на Гьорги думаше:
- Имах си, сине, имах си
дор девет сина левенти,
дор девет снаи убави,
десети Гьорги най-малък,
най-малък, Гьорги, най-грозен,
най-грозен, Гьорги, най-глупав,
още ергенин одеше,
па ми из къщи избега,
те стана девет години,
никакъв абър немаме:
дали го вуци давия,
или се из свет изгуби?
Аку е Гьорги у живот,
по пиле абър че прати,
та майкя да го дочека,
на живот да го нежали.
Те стана девет години,
девет ми сина умреа
и девет снаи убави,
девет години жалеем,
жалеем и поменувам,
девет съм сина видела,
видела, че са умрели,
девет съм сина копала,
девет помена правила,
а Гьорги ни съм видела,
ни смеем помен да правим,
нали е от Бога греота
на жив човек помен да правим!
Тогай си Гьорги продума:
- Мале ле, стара майчице,
не ме ли, мале, познаваш?
Та я съм, мале, та я съм,
та я съм Гьорги грознио,
дека ме, мамо, пропъди,
зверове да ме разкина,
на двори да ти не седим,
синове да ти не грозим,
дор девет сина левенти
и девет снаи убави.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кига из двори излезо
със моите дрешки непрани,
тежки ти думи изреко,
за мене каил да станеш,
и мене да ме потражиш!
Гьоргева стара майчица,
от милост сълза не пущи,
от жалост дума не каза,
току се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.