Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

158. АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Сбиле ми са са, посбиле
три реки, три драги сестри:
Арда и още Марица,
и Тунджа, сестра най-малка.
Малко са много побиле,
тъкмо три дни и три нощи...
Ни една назад не стъпя,
ни една поклон не прави.
Марица тихо думаше:
- Сестрици, сестри по-малки,
хайдете да са позапрем
и малко сънец да поспим;
която сестра подрани,
тя и другите да вика,
трите наедно да тръгнем,
да видим тогаз, да видим,
коя ще да ни замине.
Малко са, много запреле,
запреле и починале
и сънец ми са поспале,
а Тунджа, сестра най-малка,
тя си е рано ранила,
дваж ми по-рано от петли
и триж по-рано от зора -
ранила, тях не викала,
а сама си е тръгнала,
на тях са не обадила.
Кога са Арда събуди,
Арда Марици думаше:
- Марице, мила сестрице,
я стани, сестро, я стани,
че Тунджа, сестра най-малка,
рано ми си е ранила,
ранила, не ни викала,
тръгнала и си отишла;
сестрина обич потъпка,
майчино мляко погази.
Марица Арди думаше:
- Ардо ле, сестро по-малка,
да даде Господ на Тунджа
да върви и да клокоти,
горите да си събаря,
горите и планините,
и стогодишни дървета,
селата да си облива,
селаче да си разплаква
и най-подире да върви.
Арда Марици думаше:
- Не плачи, сестро, не плачи,
Тунджа ще пътя изчисти,
ние ще си починем,
па ще след нея да тръгнем
и пак ще да я пристигнем,
пристигнем още заминем.
Господ бил близо, та слушал
и сестрите си послушал.
И тогаз даде на Тунджа
да върви и да клокоти,
на сестри пътьт да чисти,
а тие подир да тръгват,
да тръгват, да я пристигват,
пристигват, още заминват.

 


Неуточнено (сп. Знание, год. І, 1875, кн. 1, с. 12; =Каравелов-Съч. 1, № 21; =Славейков, Книга на песните, 1941, № 188 - "Сбили ми са се, побиле"; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 90 - "Арда, Марица и Тунджа"; =Минков-Змей, с. 168).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962
.