157. МАЙКА УБИВА СИНА СИ ПЪТНИК

Том VІІ: Семейно-битови песни

Като се роди млад Тодор,
орисница го ориса:
"Да ходи Тодор, къде ще,
да прави Тодор, какво ще,
майка му ще го затрие."
Че расте Тодор, порасте,
загради Тодор камен двор,
поиска да се ожени.
Дето я ище млад Тодор,
нея я не ще майка му;
дето я ище майка му,
нея я не ще млад Тодор.
Майка му дума Тодоре:
- Тодоре, синко, Тодоре,
не зимай Пейка Петрана,
Петрана й чедо глезено,
глезено чедо, галатно,
за сънье, синко, сънлива,
за работа е пиплива.
Тодор майка си не слуша,
зел беше Пейка Петрана.
Като сватбата захвана,
девет са крави заклали
и десетата приготви;
девет са бъчви пролели,
девет бъчови със вино
и десетата приготви.
Майка му дума Тодоре:
- Тодоре, разпилейнико!
Разпиля мъка бащина,
бащина мъка готова,
дилким ми да я събереш.
Откак си сватба захвана,
девет съм крави заклала
и десетата приготвих,
и тя ли няма да стигне?
Девет съм бъчви проляла,
девет бъчови със вино
и десетата приготвих,
и те ли нема да стигнат
кумове да изпроводя,
сватове да си посрещна?
Тодору жалба дожале,
отиде в темно яхъре,
изведе конче хранено,
хранено, пък некарано,
Тодор кончето седлае
и на Петранка думаше:
- Петранке булка хубава,
тук та под було оставям,
под було да та намеря:
ко си булото съдереш,
пък друго да си изтъчеш.
Аз шъ, Петранке, да ида,
стоката да си спечеля,
дето на мама разпилях,
разпилях, та я разнесох.
Тодор кончето възседна,
та че си Тодор замина.
Че ходи Тодор, печели,
че ходи девет години,
девет сюрека спечели,
девет сюрека говеда
и говедари пристави,
че тръгна Тодор да си иде.
Че върве Тодор, че върве
до бащини си чаири.
Тодор говедари думаше:
- Я си говеда възпрете,
аз ще ида конак да търся
за мене и за коня ми,
подире и за сюрека ми.
Тодор си у тях отиде:
Петрана було тъчеше,
тъче Петрана и плаче.
Тодор на порти похлопа,
като похлопа, повика:
- Я излез, булка под було!
И Петранка е излязла.
Тодор Петрано думаше:
- Йей мъри, булка под було,
що ти й булото съдрано?
Петрана дума пътниче:
- Пътниче, калнодрумниче,
нали ма питаш - да кажа
що ми й булото съдрано.
Венчан бе Тодор, несводян,
тук ма под було остави,
девет години как ходи,
как ходи, как си печели,
нито си Тодор доходя,
нито ми хабер проважда.
Девет съм була съдрала
и ниня тъка десето.
Тодор Петрано думаше:
- Йей мъри, булка под було,
има ли конак за меня,
за меня и за коня ми,
подиря за сюрека ми?
Петрана дума пътниче:
- Пътниче, калнодрумниче,
че ний сме жени самички,
нам тука мъж ни не тряба.
Тодор Петранки думаше:
- Пусни ма, булка под було,
в одаите му ще легна,
в Тодоровите одаи.
Пушката ще си закача,
дето я Тодор качеше,
пищовите си ще турна,
дето ги Тодор туряше.
Петрана дума майчи си:
- Майно льо, стара свекърво,
пътниче вика на порти:
има ли конак за него,
за него и за коня му,
подире за сюрека му.
Майка й дума Петранки:
- Че ний сме жени самички,
нам тука мъж ни не тряба.
Петранка дума майчи си:
- Майно ле, стара свекърво,
хайде да пуснем момчето,
че да не бъде наш Тодор,
че и наш Тодор тъй ходи,
тъй ходи, за конак пита.
Рече ми, мамо, момчето:
"Пусни ма, булка под було,
в одаите му ще легна,
в Тодоровите одаи,
пушката ще си закача,
дето я Тодор качеше,
пищовите си ще турна,
дето ги Тодор туряше."
Че си Тодора пуснали,
че легна, Тодор, че заспа,
че е майка му станала,
Тодору глава отсече,
отсече, пък не досече.
Кога й Петранка станала,
викна Петранка да плаче:
- Майно ле, стара свекърво,
че нали й, мамо, наш Тодор,
че защо закла сина си?
Той са на Бога смилило,
че си Тодора съживи,
та че са Тодор изправи.
Говедари ходят из село
и за Тодора питаха.
Че стана Тодор, излезе.
Тодор портите отваря,
пък майка му ги затваря;
Тодор говеда накарва,
пък майка му ги изпъжда.
Тодор майчи си думаше:
- Майно льо, стара майке ле,
що ми говеда изпъждаш?
Нали си стоката спечелих,
дето ти, мамо, разпилях,
бащина стока готова,
готова стока, събрана?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.