156. ЗАБЯГНАЛ МЪЖ СЕ ВРЪЩА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Вчера са Стоян ожени
и днеска дялба поиска.
Баща му холам думаше:
- Стоене, синко Стоене,
иди си самси печели,
тогиз са дялба отдели!
Стоян са люто разсърди,
триднешна булка остави,
булка под було остави,
а че си Стоян забягна
у Влашка земя, Богданска.
Печели Стоян, печели
цели ми девят години,
спечели Стоян, спечели
сюрек ми сиви говеда
и си Стоян пристави
два лаза, два говедаря,
и ено конче раняно,
на конче дисаги жълтици.
И си кончето възседна
и на гойдари думаше:
"Вий си сюрека карайте,
аз по-напрежком ша ида!"
Като си Стоян пристигна
и къдя село доближи,
от де си Стоян съгледа
Конка ми булка хубава
и тя за ода отива.
По-скоро конче подкара,
дано я на кладян завари;
Стоян я на кладян завари
и си на Конка думаше:
- Добър ти вечер, Конке ле!
И й селям отдаде,
и той я холам попита:
- Конке ле, булка хубава,
защо ти й було кирляво,
на девят места съдрано?
- Пътниче, младо друмниче,
се става девят години,
както ма Стоян остави,
че той си холам забягна
у Влашка земя, Богданска,
нито си самси дохожда,
нито си хабер проожда.
Стоян й холам говори:
- Конке ле, булка хубава,
имате ли конак за юнак,
имате ли яхър за конче?
Конка му холам говори:
- Не можа нищо да кажа,
яз имам стара свекърва,
ша ида да я попитам
ше ли ще каил да стане.
Конка си тръгна напрежка,
Стоян са запря на порти
и той си слущом слушаше
как ша говори майка му.
Конка си снела бакъри
и на свекърва си думаше:
- Мамо льо, стара свекърва,
ено ми младо пътниче
и то ма, мамо, попита
имаме ли конак за юнак,
имаме ли яхър за конче?
Я свекърва й отговори:
- Конке ле, млада безумна,
къще приемем пътниче,
къще хората да рекът:
то си юнак женили за Конка!
Конка й жалба дожаля,
в мала градинка привлязе
и тихи гласи подигна,
и Стоян люто кълнеше:
"Божне ле, да не продумах!
Стояне, да са провалиш,
дето ма млада остави!"
Стояну жалба дожаля,
самси си порти отори
и на майка си думаше:
- Бабо ле, конак сайбийке!
Ти щеш ма, бабо, не рачиш,
под стряха, бабо, ша легна,
току у вас ша нощувам.
И тий го тогаз приели,
сами не са го познали.
Пак си го Конка познала,
кът му на ръце поляла,
по негов пръстен златяни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.