154. ДВА СЕ БРАТЯ ДЕЛБА РАЗДЕЛИЯ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Два се бракя дельба разделие;
по-малиот Никола му рече:
- А, Янкула, мое мило брате!
Мие ке се дельба разделиме;
ти си имаш убаа нееста,
ти си имаш лудо мъжко дете,
ти остаам стока богатиа,
ти остаам нивье и ливагье,
ти остаам девет кули азно;
яс ти сакам девет тавли коня,
яс ти сакам два сиви сокола,
да си шетам низ гора зелена,
да си шетам по земя широка.
Янкула му сърце не насити
съта стока, що му я остаи,
жал му падна саде за коньите.
И си стана рано на утрина,
да си одит во гора зелена;
си 'и зеде два сиви сокола,
йе наръча на своя невеста:
- А, невесто, моя първа любов!
Яс ке одам во гора зелена,
ти да сготвиш манджи господарски,
да го викнеш мое мило брате,
да го служиш со люта ракиа,
по ракиа манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера,
да отруеш мое мило брате,
съта стока нам да ни останит.
Тога зеде млада Янкулица,
си наготви манджи господарски,
си го викна Никола на ручек,
да го служит со люта ракиа;
и му рече млада Янкулица:
- А, Никола, мое мило брате,
да ти кажам голема унера,
що ми рекол твойот мили братец:
тебе, брате, я да те отруям;
а я кабул тоа не го чина,
добър юнак я да те загуба.
Тога рече Нико добър юнак:
- Кога така, моя мила снао,
лепо си се сега наручавме,
яс ке легна на диван да спиа,
ти да седниш до мене да плачиш,
да покриеш мое бело лице,
да покриеш с платно бамбакерно,
да запалиш печестина свещи,
да разтуриш своя руса коса,
да ме тъжиш тъги со гласои.
Ког' ке дойдит мое мило брате,
да видиме брате що ке сторит.
Како що я ука научила,
така стори млада Янкулица.
А Янкула низ гора си шетат,
нищо лов ми той не улоя,
си догледа кърстетна орела
и си пущи еден сиви сокол
да уборит кърстетна орела.
Сиви сокол що ми отгоори:
- А, Янкула, мое господине!
Пущи ми го и моето брате,
от' не можам сам да го уборам.
И го пущи и другиот сокол.
Тога рече кърстетна орела:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Що 'ва лошо ми е, що сторивме!
Дури бевме два бракя заедно,
нищо лошо не не наожвеше,
никои нас не не уборвеше;
вчера си се бракя отделивме,
вчера брата со стрела г' опрее,
а денеска мене со соколи
ке ме зеет и ке ме загубет.
Тога си се Янкула подума,
що наръча на своя нееста,
да отрует негво мило брате:
"Овие се пилина во гора
и пак си се бракя поборае;
я сиромав како ке живеям!
Налет да йе съта моя стока,
ког' ке немам мое мило брате!"
Си разлюти своя бърза коня,
си отиде дома со търчанье.
Що да види чудо и големо!
Янкулица на диван седнала,
си го тъжит Нико мило брате.
Си зеде Янкула остра сабя,
само себе да си се загубит.
Бог йе убил млада Янкулица,
що ми зела щица челикоа,
на щица си сабя му пречека,
само себе не си се загуби.
И му рече млада Янкулица:
- Не губи се, Янко господине,
що ми рече ти, я не си сторив,
твое брате сон ми е заспало.
И си пойде на диван при брате:
- Стани, стани, мое мило брате,
яс ти сторив, а ти да ме простиш!
Оба си се бракя избацие.
И му рече Янкула Николу:
- Айде сега, мое мило брате,
токму стока ми е да делиме!
А Никола що тога му рече:
- Брате, стока да си не делиме,
току айде бракя да бидиме,
да седиме, как що сме седеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.