152. МАРКО ЕЛЕНА ПРОЩАВА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Марко Елена прощава,
от две я деца отдвая,
та па Елени говори:
- Елено либе, Елено,
ти не си вече хубава
като първата година,
първата и повторната;
или ми бъди хубава,
или ще да те остава!
А Еленка му говори:
- Прощавай, Марко, прощавай,
не мога да съм хубава
като първата година:
тежка е къща на мене,
две малки деца на ръка
и третьо дете у мене;
не мога да съм хубава,
иди си друга намери,
намери, Марко, доведи,
аз ще ти служба слугувам.
И Марко си я послуша.
Покани Марко сватове,
окуми кума, старойка,
одевери си девере,
па тръгна Марко да иде
да вземе Йовка Клисурка.
Изпратила го Елена,
па се назади върнала,
влезнала в мала градина
и с мило цвете приказва:
"Прощавай, мило цветенце,
садено, а неносено,
се от Маркови ядове."
Влезна у хладни зимници,
отвори нови сандъци,
разгърна тънки дарове
и на дарове думаше:
"Прощавайте ми, дарове,
тъкани, а неносени,
се от Маркови ядове!"
Качи се в нова горница,
над две се люлки наведе
и на деца си думаше:
"Прощавайте ми, дечица,
Златане, злато кръстато,
Витане, вита гривнице,
родени, неотгледани.
От майка, та на мащеха."
Дочула си я свекърва
и на Елена думаше:
- Снахо Елено, Елено,
я мълчи, снахо, не плачи,
я слушай мене, свекърва,
наука да те науча.
Я се, Еленке, нареди,
умий се и се уплети
на деветдесет редици,
па се хубаво премени
се у венчална премяна,
па си дочакай сватове,
дочакай, ръка цалувай
на кума и на старойка,
и Марку коня прихвани -
белки ти Господ помогне
при Марка да си останеш.
Послушала я Еленка,
хубавичко се накити
се у венчална премяна,
па си дочака сватове;
със поклон ръка цалува
на кума и на старойка,
а Марку коня прихвана.
Видя я Йовка Клисурка
и на девере думаше:
- Девере, мои два брата,
я ми кажете, девере,
чия е тая невеста?
Дали е Марку кумица,
или е Марку званица,
или е Марку сестрица?
А девере й думаха:
- Хубава Йовко Клисурко,
нали ни питаш, ще кажем:
нито е Марку кумица,
нито е Марку званица,
нито е Марку сестрица,
ами е Марку женица,
що си я Марко прощава.
А девойка им говори:
- Девере, мои два брата,
скоро ме назад върнете
на бащини ми дворове!
Що съм по-добра от Елка,
та нея Марко прощава
и мене Марко довежда?
Послушали я девере,
та са я назад отвеле
на бащини й дворове.
Марко си нищо не каза,
а си Еленка прегърна
и си и тихом продума:
- Прощавай, либе Еленке,
че друго либе потърсих
при таквоз либе хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.