151. САЛИХ СИ ВРЪЩА БУЛКАТА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Пустия Салих без сабор,
барекь не чека неделя,
сватбана да са разтури,
гостено да са разворнат,
ам сетнана вечер попита:
- Имаш ли, Фатме, имане,
имане още имене?
Фатме му кротко ромони:
- Имам си, Салих, имане
юз елли жолте алтоне,
юз еки беле грошове,
имах си, Салих, имене:
Бухльоско чосто баирье,
Жуханско равно градинье,
Падалско блатско ливадье,
ам ги харизах братому,
зам да ми, аго, курдише
сърмено лето гиздило,
девет товара тьошък спапь,
и да ми, аго, изхрани
до девет крави младочни,
със девет малки телета.
Салих са йеце нагрочи,
нагрочи още навоси,
сърдито Фатми продума:
- Стани са, Фатме, премени
с твоено лето гиздило,
сбирай си жолте алтоне,
алтоне, бели грошове,
товаряй тьошки спапьове,
поимай крави младочни,
та че си иди, Фатминко,
назад са немой обращай,
очиньки да н' ти останат
във мойсе двори широки,
във мойсо бело коначе.
Фатми й много добалне,
ала му нищо не рече,
кротко зазбира, зазгада,
гостено да я не видят,
не видят още усетят.
Та че са Фатме премени
с невестинсконо гиздило,
порюка младо аргатче,
товари девет мулета,
изведе крави младочни,
тогаф Салиху продума:
- Долу навидай очиньки,
Салихко, порво венчило,
да н'ти очиньки останат
във мойна тьонка снашчица,
във мойно лице каматно.
Та че си Фатме отиде
на бащинине дворове,
на порти чука и вика:
- Стани ми, аго, отвори,
мене ма Салих изпъди,
оти му не съм отнела
имане още имене.
- Яла си, сестро, яла си,
бащино дворе широко,
има и за теб, и за мен.
Седяла й Фатме, чекала
до две ми до три години,
се за Салиха мислила.
Проводили са за Фатме
от Смилен село големо,
от сердарсконо коначе.
Фатме са чуди и мисли,
дали да иде, или не.
Та че е Фатме приела
нах Смилен невеста да иде
с дванадест товара тьошък спапь,
с дванадесте крави младочни.
Ша минат, от де ша минат -
през Чоховскана махала,
край Салихови дворове.
Салих на порти седеше
и си нагоре гльодаше,
погльодна Салих, познал е
Фатминно тьошко спапие,
Фатминни крави младочни.
Фатме най-напреж вървеше,
на бело муле яхаше
със червеноно халище.
Колконо близо наближа,
Салиху жално дожале
за Фатме млада невеста.
Ага да си го подмине,
той си на Фатме продума:
- Слези си, Фатме, яла си,
еве ти дворе широко,
еве ти бело коначе,
Смилен е йеце далеко,
сердаровци са каскънджии,
каскънджий още кавгаджии.
Фатме Салиху продума:
- Не мога, Салих, не мога.
Три съм години седела,
седела тебе чекала
на братови ни дворове -
нито бех мома с момите,
нито невеста с невести.
Сега съм вейке торнала,
торнала и ша да ида:
форлен са камен не враща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.