150. ВОЙНИК НА СВАТБАТА НА ЖЕНА СИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Сред море, мамо, бял камън,
бял камън, бял самороден,
на камън лоза зелена,
чървено грозде родила.
Млади го моми беряха,
млади го момци носяха,
носяха, та го тъпчаха,
ала от него не пият;
млади го булки пияха,
да стават трудни, неволни.
И Стоянова майчица,
и тя от винце сръбнала,
станала трудна, неволна,
родила сина Стояна.
Скришом му прави питата,
питата и понудите
и големото кръщене;
яла сватбата не може.
Дръннали гайди, цигулки,
днеска се Стоян ожени,
утре му книга дофтаса,
Стоян на война да иде,
на война със войниците.
Нали му й младо булчето,
младо и под жълто було,
мило му да го остави.
дваж по-мило да го поведе -
в аскер му вяра всякаква,
турци, майно ле, българи
и трета вяра - цигани.
Стоян мами си продума:
- Майно ле, стара майно ле,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тате,
тате на война да иде,
отмена да ме отмени,
барем еднинка годинка;
ко не еднинка, полвинка,
че ми е младо булчето,
мило ми й да го оставя.
Мама Стоене думаше:
- Молих се, мама, думах му,
пък той ми рече, тейко ти:
"Че аз съм, бабо, стар челяк,
стар челяк, бабо, стар запрял;
не мога на път да вървя,
дилке ли конче да яра,
напред войската да вървя."
Стоян на Радка продума:
- Да станеш рано в понделник,
войнишки дрехи да сбереш,
че аз ще войник да ида.
Булче му хитро, разумно,
станало рано в понделник,
войнишки дрехи събрало,
че влезло в равни градини,
че набра китки сякакви,
направи китка смесена,
че при Стояна отиде
и на Стояна продума:
- На ти, Стоене, таз китка,
дене я носи на глава,
ноще я слагай на роса;
кога ти китка повехне,
тогива ще ми й годежа.
Извади пръстен от ръка
и на Стоян го подаде:
- На ти, Стоене, пръстена,
носи го и го погледваи,
кога му камък излети,
тогива ще ми й сватбата.
Носи ги Стоян, гледа ги,
цели ми девет години,
на десетата година,
във среда срещу четвъртък,
смесена китка повяхна;
в събота срещу неделя
камък от пръстен излетял.
Стоян усърна, повяхна.
Царица дума Стоене:
- Стоене, младо войниче!
Девет години слугуваш,
където ходиш, се пееш,
сега защо си кахърен?
Стоян царице продума:
- Царице, мари кралице,
аз съм си булче оставил,
когато на път потеглих;
булче ми китка подаде
и всичко то ми разправи:
кога ми китка повехне,
тогива ще му й годежа.
Вчера ми китка повяхна,
вчера му било годежа,
в неделя ще му й сватбата.
Аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на царя,
в отпуска да ме пуснете,
булчето да си възвърна.
Те си Стояна пуснаха.
Кога си Стоян потегли,
като през гора вървеше,
старец на нива ореше,
Стоян на старец продума:
- Помага ти Бог, старче ле!
- Дал ти Бог добро, войниче!
- Днес нали й света неделя,
що си на нива излязъл,
черни угари да ореш?
Старец Стоене продума:
- Аз имам сина кат тебе,
и стана девет години,
как е от дома излязъл,
че той си булче остави,
днеска му, джанъм, сватбата.
Ази на нива излязох,
черни угари да ора,
кахърът да си разтуша.
Стоян си пътя продължи
и край чешмата той мина;
бабичка на чешма седеше,
кирливи ризи переше...
Стоян баби си продума:
- Помага ти Бог, бабо ле!
- Дал ти Бог добро, войниче!
- Днес нали й света неделя,
що си на чушма излязла,
кирливи ризи да переш?
Баба Стоене продума:
- Аз имам сина като теб
и стана девет години
как йе от дома излязъл,
че той си булче остави.
Днеска му, джанам, сватбата.
Ази на чушма излязох,
кирливи ризи да пера
кахъри да си разтуша.
Стоян си в село влизаше
и се на сватба отбива,
накрай трапеза поседна.
Почнали кръс да събират.
Нали е Стоян млад войник,
че той си пари немаше,
че той си пръстен извади,
пръстена, бре, венчалния,
на булка кръс го той пусна.
Като са кръста събрали,
на младо булче поднесли,
булче си кръста приема,
приема и преброява.
Кат си пръстена намери,
викнала и заплакала:
- Какво си чудо направих!
Девет години съм чакала
и още девет да съм чакала.
И си нанавън излязла,
и при трапеза отиде.
Редом трапеза гледала,
накрай Стояна видяла,
при Стояна си отиде,
три му поклона направи,
ръце, колене целуна
и че се права изправи,
и че се виком провикна:
- Ой ми ва вази, сватбари,
сватбари, нови кумове,
сватбата - Иванчовата,
булката - Стоянчовата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.