147. ГРУИЦА ЛЮБИ ТРИ ДЕВОЙКИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

- Груице ле, кираджио,
що ти коня покапаа,
покапаа, постанаа,
от дружина останаа?
Дали ги рана не раниш,
или ги зоба не зобеш,
или ги вода не поеш?
Груица й говореше:
- Стара мале невернице,
и ти ли ме не веруеш?
Рана рана, мила мале,
се пченица вратцалия;
зоб ги зоба, мила мале,
зоб ги зоба бели ориз;
вода поя, мила мале,
руйно вино тригодишно,
туку ми е друга грижа,
надалеко конак теглам,
надалеко у три града.
Язе любам, мила мале,
язе любам три девойки -
първата е, мила мале,
бела Рада от Радомир;
втората е, мила мале,
джанъм Вида от Видина;
трекята е, мила мале,
тенка Янка софиянка.
И трите са порачале.
Порачала бела Рада:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у Радомир;
ченици ми окапаа,
нека дойде да собере,
да собере малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
да ожнее чениците."
Порачала джанъм Вида,
джанъм Вида от Видина:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у Видина:
бели меди изтекоа,
нека дойде да ги сбере."
Порачала тенка Янка,
тенка Янка софиянка:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у София:
мажко дете му се роди,
нека дойде да го кръсте."
Да ми кажеш, мила мале,
да ми кажеш до две думи:
дек да ида най-напреде,
коя мома да си зема?
Стара мама говореше:
- Баш Груица, мили сино,
яле питаш да ти кажам:
първо иди у Радомир,
па собери малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па собери чениците;
тогай иди у Видина,
па прибери бели меди;
тогай иди у София,
та си кръсти мажко дете.
Та ги питай трите моми,
трите моми за три думи:
Що е по-мило от майка?
Що е по-благо от меда?
Що е най-бързо на света?
Коя каже тия думи,
тая мома да си земаш!
Па отиде баш Груица,
па отиде у Радомир,
па си собра малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па си ожна чениците;
тогай ойде у Видина,
та е собрал бели меди;
па отиде у София,
па кръстна мажко дете.
Па тогай ги е попитал
трите моми за три думи:
не ги кажа бела Рада,
не ги кажа джанъм Вида,
но ги кажа тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Тенка Янка говореше:
- Ей тизека, баш Груица,
като питаш за три думи:
от майка - либе по-мило,
от меда - сън е по-благо,
на свет е ума най-бързо!
Па си зема баш Груица,
па си зема тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Груице ле, кираджиио!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.