144. ЯНКА НА БАЛЬО ПРИСТАНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Бальо майци си думаше:
- Айде ма, мамо, погоди
и ми прилика намери!
Мама на Бальо думаше:
- За тебе нема прилика
ни в това село, ни в друго!
На Бальо хатър остало,
па влезе в нова градинка,
та набра китка шарена,
уви я с жлъта жлътица;
па влезе в стунни зимници,
наточи вино, ракия,
напълни жлъта бъкличка -
скришом я Бальо изпрати
по коне, по кираджие,
по кола, по рабаджие,
по ора, по пазаргате -
през девет села в десето,
до Янка, до болярката.
"Млого й здраве, носете!
Ако ма Янка ареса,
нишана да ми приеме;
ако ли не ма ареса,
назаде да го повърне."
Тези са ора отишле.
Янки на порти тропаха -
давно си Янка излезе.
Тя е излязла майка й -
те на майка й казале,
че ги е Бальо изпратил.
Янкина майка проклета
по двор бъклица разлива,
китката назад повръща,
на пазаргате думаше:
- Назад му нишан върнете,
макар и да е болерин -
Янка ми й още мънинка!
Нали е Янка зачула:
скришом в градинка увляла,
скришом е киче набрала,
жлъто жлътиче връзала,
из мали врата изляла,
на Бальо хабер пратила:
"Млого му здраве носете,
на Бальо, на болерина!
И да ма мама не дава,
аз ще си Бальо да взема;
през нощ за мене да доде
и да си Бальо докара
девет катъра хранени,
дето ще да си товарим
моята бяла премяна,
свилена и копринена;
и си му още кажете,
че сам си малка, глупава,
но сам си азе болярка -
двата болере да станем!"
Бальо си хабер получва
и на майка си не казва.
Изкара девет катъра
и си за Янка отива.
Той у Янкини пристигна
през нощта - време потайно.
Докат на порти тропаше,
тя е зачула майка й,
па си на Янка думаше:
- Я излез, Янко, да видиш
кой ми тропа на портите
по това време петляно?
Като е Янка изляла,
тя е от двора викнала:
- Че кой ми тропа портите
по това време петляно?
Сам си се Бальо обади:
- Ази сам Бальо болерин
с девет катъра хранени.
Янка на порти пристъпи
и си на Бальо думаше:
- Я постой, Бальо, почакай,
дорде си майка излъжа,
ключове да си юзема,
одаи да си отключа,
девет сандъка изнеса
с моята бяла премяна,
свилена и копринена!
Па са е Янка върнала,
а майка й я питаше:
- Янко ле, баш болярко ле,
че кой ми тропа портите?
А Янка си й думаше:
- Пиеници, мамо, минуват,
та си портите потропват,
да си ни дразнат кучета.
Като е майка заспала,
Янка ключове измъкна,
куче вов синджир вързала.
Бальо си порти отвори,
отключи девет одаи,
зе си до девет сандъка
с тая болярска премяна,
свилена и копринена -
натовариха катъре.
Като из порти излезе,
нийде ги никой не видя.
Девет са гори минале,
па във десета влязоха,
Янка на Бальо думаше:
- Я хайде, Бальо, да запрем,
катъре да си стоварим,
катъре да си попасят
и ние лебец да апнем.
Бальо си Янка послуша
та си стовари катъре.
Като са лебец апнале
и стунна вода пинале,
нали бе Янка глупава,
тя си легнала, заспала
на Бальово си коляно.
Бальо са сами със ум би:
"Аз кво сторих направих,
като бе толкоз глупаво,
дали бе Янка за мене?
Да я заспала остава,
да д'ида майка да питам."
Па зема девет катъре
и при майка си отиде,
и на майка си приказва,
а тя на Бальо думаше:
- По-скоро, синко, да идеш,
да идеш да го доведеш -
ако и да е глупаво,
барем е, мама, прилика,
че си е чедо болярско.
До де се Бальо завърна,
Янка са от сън събуди,
погледна гора зелена,
немаше нийде никого,
па викна, та си поплака:
"Бальо ле, ти урсузино,
Бальо ле, джанабетино,
тебе ти Янка приказа,
че си е малка, глупава -
защо ма, Бальо, изведе,
та ма по гора остави?"
Погледна девет сандъка,
па юзе тесте ключове,
разстла си бяла премяна,
та е гората дарила
и си на гора думаше:
- Вийе сте, горо, на мене
кумове и побащиме,
за злъви и за девери!
За едно дръво калинка,
за него дара не стигна -
тя си на дръво думаше:
- Мълчи, калинко, не плачи,
теб ще са сама дар дара!
Отпаса пояс копринен,
па го на дръво преметна
и са на него обеси.
Ева ми Бальо застига,
погледна - гора дарена,
Янка ми нема никъде -
и той си Янка намери,
де си на дръво висеше.
Нему си жалба припанна,
извади остро ноженце,
разпусна девет катъре
и са край Янка прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.