143. СВАТБА И МЕЧКА СТРЪВНИЦА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Заженил ми съ й Николчо,
далек за булка ще иде,
през девят села далеко,
през девят гори зелени,
през девят юди студени;
младо деверче калесал,
младо деверче, Стоенчо.
Стоенчо иска да иде,
майка му не го пускаше
и на Стояна думаше:
- Седи, Стоене, не ходи,
там съ е мечка прочуло,
кой мине, се го изява,
и тебя, сино, ще изеде.
Стоян майка си не слуша,
че стана Стоян, отиде.
Като за булка отидъха,
нийде ги никой не видя,
като съ назад върнаха,
на пътя, на кръстопътя
ена ми мечка лежеше
със ено мече кръвниче,
кръвниче мече, страшниче.
Като си сватба видяла,
кога е мечка изревала,
на гора листе изпада;
кога си мечка издъхна,
на поле трева извяхна.
Като я видя млад Стоян,
той съ изясно провикна:
- Мър де си, мечке, я яла,
двамата да съ поборим!
Кът я видяха сватове,
сватове йоще кумове,
сички в гората избягали,
зетя и булката останали,
и младо деверче Стоенчо;
хукнал и зетя, избягал,
туку булката остана
с младо деверче Стоенчо.
Стоян съ с мечка словиха,
словиха, та съ Соряха
тринни ми и три вечъра.
Дето мечката фанеше,
със ока месо късаше,
аляни кърви течаха;
пак не съ Стоян остави
мечката да го навие.
Ожъння Стоян за вода,
той си на булка думаше:
- Булче ле, Николчовице,
я дай ми, булче, одица,
да си устата разквася,
и мечката ще навия.
Булче съ чуди и мае,
от де да земе одица,
че на Стояна да даде,
да си устата разкваси.
Дремно си сълзе порони,
на Стоян ода юдаде.
Той си устата разкваси
и си мечката издигна,
че я в земята удари,
и съ изясно провикна:
- Събирайте съ, сватове,
сватове йоще кумове,
че ния да съ питаме,
на кого съ пада булката:
който ли бяга в гората,
или който уби мечката?
Никой си нищо не рече,
булка под було продума:
- Не си съ пада булката,
на който бяга в гората,
я най съ пада булката,
който си убил мечката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.