141. ЛИБИЛИ СЕ ИВАН И РУСКА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Либили са Иван и Руска,
от малки дору големи,
дору големи порасли.
Дошло е време Ивани,
Иван ша са ожени,
за Руска ша си проводи;
ала е не ще мама му,
мама му провалницата,
мама му проседницата.
Той не проводи за Руска,
ам си проводи за Кера,
за Кера Попниколова.
Ходили и дали му я.
Правили годеж и сговор
и за сватбата думали:
днес петък, утре събота,
у други ден света неделя
в неделя ша им сватбата.
Руска не била знайла,
ами седенки наклала,
наклала и наредила:
въз сяка мома и момък.
Руска е теглет петина,
ама не рачи да седне,
се са Ивану надява -
да доде Иван, не до де!
Момци на Руска думаха:
- Я седни, Руске, я седни,
не са Ивану надявай,
Иван са сгоди за друга.
Руска си вяра не фана,
ами на Пенка думаше:
- Пенке ле, вярна комшийке,
що стори Иван, не доде!
Дали са болен разболе,
или си нейде отиде?
Пенка на Руска думаше:
- Руске ле, вярна комшийке,
аз зная Иван къде е;
страх ма е да ти юбада,
грях ма е да ти не кажа,
че ща да викнеш да плачеш,
ша ни са смеят момците;
Иван са сгоди за друга,
за Кера Попниколова.
Ходили и дали му я;
правили годеж и сговор,
и за сватбата думали:
днес петък, утре събота,
у другиден света неделя,
в неделя ша им сватбата,
таз вечер са му засевки.
Руска на Пена думаше:
- Я хайде, Пенке, да идем
Ивану на засевките,
да идем да пошетаме.
Че са станали, отишли,
на Ивановите засевки.
Най-напред Руска вървеше,
и у Иванови отишли.
Иван на одър лежеше,
Руска Ивану думаше:
- Добър ти вечер, Иване,
честити ти, а бре, засевки.
Иван на Руска думаше:
- Дал ти Бог добро, Руске ле.
Руска са из къщи обърна,
че си за шетня погледна,
погледна и си зашета.
Иван на одър лежеше,
и на мама си думаше:
- Я гледай, мамо, я гледай
как си на Руска прилича,
прилича, мамо, приляга
из наща къща да ходи,
нашата шетня да шета.
Мама Ивану думаше:
- Прилича, синко, приляга,
ама му време минало.
Иван ей стана от одър,
че си нанавън излезе,
че у Керини отиде,
че си на Кера думаше:
- Я ми дай, Керо, мената,
мената, гривни дебели,
гривните и обиците
и моя пръстен маламен;
да ида на куенжия,
да ида да ги умия,
че ми са смеят хората,
че ми й мената тучена.
И Кера му ги подаде.
Иван си у тях отиде,
че ги на Руска подаде,
Руска му ръка цалуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.