139. ИЗЛЪГАНА СТАНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

От съде Стана сакая,
от девет добри домове,
от села и от градове,
се за джелепски синове,
се за попови синове.
Нийде я майкя не даде,
ни Стана сърце търгнало.
Кога дойдоха, дойдоха
хубави ореховчане,
от село от Орехово,
там Стана сърце търгнало,
тамо я майкя обрече.
Стана си баща немала,
Стана си чича имала,
Стана си чича говори:
- Чичице, та мил бащице,
да идеш, чичо, да видиш
хубаво ли е момчето,
джелепе ли са людето,
живуя ли си брайкята,
погода ли са етърви,
наблизо ли е полето;
да идеш, чичо, да видиш!
И чичо Стана послуша,
та си е пошел да иде.
Настана поле широко,
у поле у Ореховско,
там найде девет бачии,
па ги чича ю питуе:
- Чии са девет бачии?
А они си му говора:
- Имаме Стоян джелепин
у село у Орехово,
та си е млого джелепин,
та са негови бачии.
Па Стоян ходи през поле,
та па е нашел чича ю
до девет чифта ораче
сас девет чифта биволе,
па ги чича ю питуе:
- Чии сте девет ораче?
А ораче му говора:
- Имаме Стоян у село,
та си е млого джелепин,
та сме негови ораче.
Кога отиде, отиде
у село у Орехово,
на Стоянови дворове
девет етърви переа,
две баби огин кладеа.
Три дни им на дом гостува,
три бъчви вино изпили,
четвърта препек ракия.
Станини мили етърви
от злато венец извили,
сас жълтици го китили,
сас маргарец го ресили,
дор седи Стана гледана,
венецо да си поноси.
Па се посвиде чича ю,
та ю венецо не даде.
И Стана си го посрещна,
та си чича си питува:
- Чичице, та мил бащице,
хубаво ли е момчето,
джелепе ли са людето,
живуя ли си брайкята,
погода ли са у къща
и слога ли са етърви?
А чича си ю говори:
- Стано чичина, чичина,
джелепе са людето
и па живуя брайкята,
и са си слога етърви,
и са си погода у къщи.
Ама ти грозно момчето:
дваж го е вода носила,
триж го е змия хапала.
И Стана си се разсърди,
улезна ладни одаи,
та си отвори ковчедзи,
разтърси бели дарове,
извади ситна тканица;
та па си Стана улезна
у тая мала градина,
у тая суха череша,
та па се Стана обеси.
Кога са пощли сватове,
хубави ореховчане,
за Стана, каже, да дойда,
та Стана, каже, да вода,
Станина майкя улезна,
търгнала тънка тужица:
- Тужица, Стано хубава,
Стоян е ясен месече,
та проклет да е чича ти,
защо те така излъга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.