138. МОМА РАДУЛА И ПЕЙНЕ РАТАЙЧЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Радула мома убава!
Побди Радин бабайко,
Ради дворове да гледа
с Пейнете младо ратайче.
Рада Пейнети нарача:
- Пейне ле, младо ратайче!
Тата че гледа дворове,
кащата и дворовете,
а ти си гледай, Пейне ле:
големо ли е селото,
тече ли вода низ село,
има ли моми убави
и ваклушати невести,
и карагьозли довици?
И Пейне си я послуша.
Кога ойдоа у село:
и големо е селото,
и тече вода низ него,
и има моми убави,
и ваклушати невести,
и карагьозли довици.
Кога влезнаа у двори,
девет етърви переа.
А Пейне си им говори:
- Бог ви помага, етърви!
Дали сте Ради етърви,
или сте пусти робини?
А етърви му говора:
- Дал ти Бог добро, Пейно ле!
Не сме си пусти робини,
нел сме на Рада етърви!
Кога влезнаа у кащи,
стара си баба седеше,
девет ми люлки лелее,
до девет мажки дечица.
А Пейне си у говори:
- Бог ти помага, бабо ле!
Дали си пуста робиня,
или си Ради свекърва?
А баба си му говори:
- Дал ти Бог добро, Пейне ле!
Нити съм пуста робиня,
нело съм Ради свекърва!
Па си влезнаа в одая,
девет девойки влачеа
сос позлатени гребенци,
десета ручог готвеше.
А Пейне си им говори:
- Бог ви помага, девойки!
Дали сте пусти робини,
или сте Ради се зълви?
А девойки му говора:
- Дал ти Бог добро, Пейне ле!
Не сме си пусти робини,
нело сме Ради се зълви!
Па си ойдоа на нива.
Кога ойдоа на нива,
девет им рала ореа,
десета брана влачеше.
А Пейне си им говори:
- Бог ви помага, ораче!
Дали сте пусти ратае,
или сте Ради девере?
А ораче му говора:
- Дал ти Бог добро, Пейне ле!
Нити сме пусти ратае,
нело сме Ради девере!
Кога ойдоа на друга,
само им стадо, бачия,
девет овчара музеа,
десети карач караше.
Радин бабайко говори:
- Бог ви помага, овчарье!
Дали сте турски ратае,
или на Рада девере?
И овчарье му говора:
- Дал ти Бог добро, дедо ле!
Нити сме турски ратае,
а сме на Рада девере.
Па се върнаа на дворье.
Рада Пейнете прашаше:
- Пейне ле, младо ратайче!
Изгледате ли, Пейне ле?
Големо ли е селото?
Тече ли вода низ него?
Има ли моми убави,
и ваклушати невести,
и карагьозли довици?
Пейне на Рада говори:
- Радо ле, мома убава'
И големо е селото,
и тече вода низ него,
и има моми убави,
и ваклушати невести,
и карагьозли довици;
и богата е кащата.
Кога ойдоме у двори,
девет етърви переа
на позлатено корито,
сас позлатени буалки;
се са ти, Радо, етърви.
Кога влезнаме у кащи,
стара свекърва седеше,
до девет люлки лелея,
до девет мажки дечица.
Кога влезнаме в одая,
девет девойки влачеа,
десета ручог готвеше;
сите са ти, Радо, зълви.
Кога ойдоме на нива,
девет им рала ореа,
десета брана влачеше.
Кога ойдоме на друга,
само им стадо, бачия,
девет овчарье музеа,
десети карач караше.
Се арно, Радо, се арно
ама ти е любе грозно,
шашия и кривошия:
дваж го е мечка давила,
триж го е вода носила,
пет пати в огин горело!
Кога било у неделя,
земала Рада метлата,
та измела равни дворье,
от клетите до портите,
затупа тупан под село,
засвири свирка, ясика.
Фърлила Рада метлата,
та земала до две стовни,
та си ошла за студна вода.
И сватове надойдоа,
сватове я заминаа.
Проговори младоженя:
- Тако ти Бога, девойко!
Я ми додай студна вода,
уста ми се зафанали,
гърло ми е загрънало!
Дала му Рада водица.
А младоженя ю говори:
- Тако ти Бога, девойко!
Каква е Рада момица?
Пейне ми я ногу куди,
шушелива, гурелива!
А Рада си му говори:
- Да я съм си, младоженьо,
я съм си Рада момица!
Младоженя ю па говори:
- Ти ли си, Радо момице?
Пейне ми те ногу куди!
А Рада си му говори:
- Таком Бога, младоженье,
Пейне ми те ногу кудил,
шашия и кривошия:
дваж те е мечка давила,
триж те е вода носила,
пет пати си в огин горел!
Та си влезнаа у кащи
сите Рада утакмиа,
утакмиа, отведоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.