137. МАМА Е ЦАНА СГОДИЛА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Мама е Цана сгодила
за Радан чутен чорбаджи.
Хубава й мена дадоха:
хиляда бели рупове,
петстотин бапки на венец,
полвина ока чапрази,
сто драми вити врахели,
педесе драми обици,
дванайсе драми злат пръстень.
Откак я сгоди майка й,
весела не я видяла:
день ходи Цана, день лежи,
че току легна ката день
ката день, ката неделя.
Цанина мама думаше:
- Цане ле, синко, Цане ле,
откак та й мама сгодила,
весела не та й виждала:
день ходиш, Цане, день лежиш,
че току легна ката день,
ката день, ката неделя.
Мама не та е питала,
мената ли ти й мънинко,
харо ли не ти й на сърце,
на сърце, на табията?
Цана майчи си думаше:
- Майно лю, стара мамке ле,
твърдя ми й добра мената,
не ща го, мамо, не ща го,
бир да е Радан чорбаджи.
Нека да й, мамо, клет сирмах,
със ока брашно да зема,
сладичко да са изяда.
Цанина мама пак дума:
- Цане ле, синко, Цане ле,
ти като си го не щяла,
защо не си ми казала
вчера ми, още онзи день,
аз да си върна годежа?
Годеж са връща без пари,
сватба са връща със пари.
Цана майчи си думаше:
- Майно лю, стара мамке ле.
туй не са, майно, кахъри!
Като са Радан зададе
с негова сватба голяма,
аз ша са сторя умряла,
пък ти над меня да седиш,
китка босиляк да държиш,
от мухи да ма отбранваш;
че викни, че си заплачи,
че речи, мамо, че речи:
"Цане ле, синко, Цане ле,
яла и Радан де иде
с негова сватба голяма,
пък ти си, Цане, умряла,
Като си щяла да умреш,
защо не си ми казала
вчера ми, още онзи день,
аз да си върна годежа?
Как щем сватбата да върнем?"
Току туй Цана издума,
яла и Радан де иде
с негова сватба голяма;
Цана са стори умряла,
викна майка й да плаче.
Всичките вяра фанали,
Цанина пусти годеник
той му са вяра не фана.
Отседна конче хранено,
че си при Цана отиде.
Цана лежи умряла:
ни си очите отклапя,
ни го в очите погледва.
Цанина пусти годеник,
пак му са вяра не фаща.
Той й пръстеца отряза:
ни мръдна Цана, ни кръкна,
ни си очите отклопя,
ни го в очите погледва.
Цанина пусти годеник
пак му са вяра не фаща.
Възседна конче хранено,
че си в грамади отиде,
улови зъмя грамадна,
Цани я пущи в пазвата:
ни мръдна Цана, ни кръкна,
ни си очите отклопя,
ни го в очите погледва.
Цанина пусти годеник
тогаз му са й вяра фанало,
възседна конче хранено,
че със сватбата замина.
Като сватбата замина,
и Цана беше станала,
зъмя от кръстец отпаса,
че са хубаво премени,
че на хорото отиде:
избрала когото щяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.