|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
136. ЛИБИЛИ СА СТАНЧО И СТАНКА
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Либи са Станчо и Станка
от малки чак до големи,
до де големи порасли,
станали за оженяне.
Зели са и вянчели са
и на вянчене ходили,
ходили и са върнали.
Станчо си Станка уведе
в негови соби писани,
че си на Станка думаше:
- Станке ле, първо вянчене,
нещо ща да та попитам,
прао ми кажи, не лъжи,
пред меня лъжа не бива,
пред меня като пред царя.
Ако си млада девойка,
блазе ти тебя при меня!
Бари щеш да си походиш
по сватби и по зафети,
бари щеш да си поносиш
на тънка снага фистанче,
на тънко кръсче коланче,
на бяла шия жълтици.
Пък ко си мома-невяста,
тежко ти тебя при меня!
Бари щеш да си поядеш
по. бяло лице плесници,
по тънка снага с тояга.
Станка на Станча думаше:
- Станчо ле, първо вянчене,
нали ма питаш да кажа,
прао ща да ти обадя.
Мой баща беше чорбаджии,
млого ратаи имаше,
ратаи и ратакини,
и едно голо циганче,
правеше хурки писани
и маламени вретена;
че ма циганче излъга
за една хурка писана
със маламяно вретено.
Станчо й нищо не рече,
той си нанавън излезе,
нанавън край трапезата,
край трапезата ходяше
и на кумове думаше:
- Кумове и вий, сватове,
яжте, кумове, и пийте
и ти, Станкина майчице!
Станете, да си идете,
Станка си назад върнете:
тя не е Станка за меня,
нито съм пък аз за нея.
Станкина майка думаше:
- Станчо лю, зетко, Станчо лю,
нийде туй не е станало
и тука няма да стане.
Напред си върви булката,
подиря върви прикята -
овцете със овчерите,
колата със уловитя.
Кога е било сутринта,
Станчо на Станка думаше:
- Станке ле, първо вянчене,
защо ма хитро излъга,
от кумове ма засрами?
Еленско (СбНУ 27, № 156).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|