134. ЛИБЕ МУ МАЛКО, ГЛУПАВО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Майка Илию говори:
- Глави се, синьо, булчи се,
майка ти е стара старица,
не може измет да прави,
не може къща да върти.
Илия майка говори:
- Да знаеш, майчо, да знаеш,
какво съм любе залюбил
отвъд зад бяла Дунава:
на дванайсет години,
ала е малко, глупаво,
ала е твърде хубаво -
кон няма да го донеса.
Майка Илию говори:
- Майка е коне хранила
кайну белине вятрове,
кайну чернине гарвани.
Илия майка говори:
- Фурнине не е месило,
в станове не е влизало,
фурка, вретено не знае.
Майка Илию говори:
- Иди го, синьо, доведи,
майка ти хитра, разумна,
майка ти ще го научи
фурка, вретено да знае,
фурнине да ми опече,
станове да ми затъче.
Стана Илия, отиде.
Че си скалесал, скалесал
от девет села сватове,
а от десето - кумове.
Че ги Илия заведе
нах тиха бяла Дуйнава.
Кога си нах там отишли,
Дуйнава още пресъхнал,
кога са назад върнали,
Дуйнава беше препликнал.
Сички сватове рекоха:
- Който преплува Дуйнава,
негово да е булчето.
Чуди се, мисли Илия,
та че са фърли в Дуйнава.
Плувал Илия, плувал е
до среде бяла Дуйнава,
че се Илия загуби.
Всички сватове рекоха:
- Е, сега море, невясто,
назад ли да те връщаме,
напреж ли да те водиме?
Я булче си хим говори:
- Йой ви, сватове, кумове,
немой ма назад връщате,
ами ма напреж водите!
Вървяли, що са вървяли,
стигнали село голямо.
Илиювана майчица
сватове е присрещнала
със две ми ведра ковани.
Във ведра - вино червено
и на сватове думаше:
- Добре ми додохте, сватове,
сватове, йоще кумове,
Илия сега довтаса,
та си крилете сушеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.