133. ТОДОР СИ СИНА ЗАЖЕНИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Тодор си сина зажени.
Добра си коня обниза
у сухо злато и сребро
и у безцано каменье,
насред го двори изведе.
Коня му цвили и копа,
и копа, трапн избива.
Дочу го Тодор низ сарай,
та па на коня думаше:
- Коню ле, коню зеленко,
защо ми цвилиш и копаш?
Дали се боиш, коню ле,
че съм те лепо обнизал
у сухо злато и сребро
и у безцано каменье,
на пазар да те не карам?
Нече те давам, продавам,
нъл съм си сина заженил,
отдалек мома погодил.
Многу сватове че д'ида,
та съм те лепо обнизал
у сухо злато и сребро
и у безцано каменье;
та това съм те обнизал:
че като пойда сватове,
тизе че напред да идеш.
Кални са друми далечни,
тевни са нощи големи -
та това съм те обнизал.
Щото йе сребро и злато,
това йе, коню, за тафра,
а безцаното каменье,
он че, коню, да свети,
защо йе многу далеко,
нощя че по друм да свети
до града до Соколева.
Това на коню преказа
и си сватове тръгнаа,
коня Зеленко най-напред.
Та са отишли сватове
у града у Соколева,
отишли, мома извели.
Зеленко коня най-напред,
та се им свети по друми
сас безцаното каменье,
че кални друми далечни
и тевни нощи големи.
Дур си до двори дойдоха,
неделя сватба правиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.