|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
132. УБИТА НЕВЕСТА НА ПЪТ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Е Витоше, висока планино,
от Витоша по-високо нема!
През Витоша божур до колена,
през божура китени сватове,
у сватове Марко младоженя
и при него Яне прочуено,
прочуено Яне, невидено.
Па пойдоа през полье широко,
проговара Марко младоженя:
- Я подуйни, ветрец, низ гората,
та подигни Яни бели превез,
да видиме защо ден губиме,
ден губиме и кони мориме,
конь зеленко, оро пеливанско!
Подунал е ветър из гората,
подигнал е Яни Сели превез:
лице свети като ясно слънце,
я гърлото - ясна месечина,
я очите - црешни бобошеви,
я веждите - морски пиявици.
Сви се Марко Яне да целива,
изпадна му ноже из ножница,
та убоде Яни клето сърце,
насилеа тия църни кърви.
Продума му Яне прочуено:
- Таком Бога, Марко младоженя,
я ми бръкни у свилни джепове,
та извади ключа от сандъци,
та отклопи зелени сандъци,
та извади това тенко кръпче
да превържеш тия люти рани.
Бръкнало е Марко младоженя,
бръкнало е у свилни джепове,
та извади ключа от сандъци,
та извади това тенко кръпче,
та вързаа това клето сърце.
Па ойдоа Маркови дворове.
Излезнала Марковата макя,
да си види Яне прочуено.
Що че види Яне, що че чуе:
бело лице Яне пребледело,
църни очи Яне заклопило,
тънки вежди Яне претръгнало.
Па говори Яне прочуено:
- Таком Бога ти, Маркова мале,
я ми кажи Маркова постеля.
Казаа ву Маркова постеля,
улезна Яне Маркова одая,
легнала е Марко на постеля,
тогай се е с душа разставила.
Трекляно, Кюстендилско (Стоин-ЗП, № 391).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|