129. ИЗРАСЛО ДЪРВО ВИСОКО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Израсло дърво високо
във това поле широко:
клони клонило до земя,
върше вършило до небе,
сянка сторило през море.
Под дърво стоят еснафи,
еснафи, индже терзии,
се млади отбор юнаци,
се с бурмалии мустаци:
Димитър индже терзия,
тримата златни златари.
Терзии шият и кроят,
златари сечат и леят,
терзии шият седлата,
седлата и коланите,
златари сечат и леят
юздите и зенгиите.
Че ша за булка да върват,
за Елка, чедо болярско,
за Елка презморичанка.
Га съ за булка тръгнали,
ечемиците сеяха,
вишни череши цъфтяха,
га съ са с булка върнали,
ечемиците женаха,
вишни череши зрееха.
Девер са от кон преведе,
откъсна кичур череши
и ги на буля подаде:
- Я земи, буле, череши,
череши мезе да ядеш,
сватбата да си запомниш.
Кога за тебе тръгнахме,
тези череши цъфтяха,
ечемиците сеяха,
сега са с тебе връщаме,
ечемиците заженват,
вишни череши ща берат.
Кога та дома заведем,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.