Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
126. ЩО МИ КИТКА НА РОСЕН МИРИШЕ
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Що ми китка на росен мирише, мъри,
дали мома китка росен носи,
дали мома или главеница?
Нкто мома китка росен носи,
нито мома, нито главеница,
а най се е гората развила.
Сред гората зелена полянка,
на полянка бял мряморен камък,
на камъка вакъл овчар седи,
хем си седи, с меден кавал свири.
Кавала му свири и говори:
"Лельох, Боже, лельох, мили Боже,
на какви сме деня останали,
какви деня, усилни години!
Залюбих си едно първо любе,
друг излезе, любито ми претне.
Я не ми е дето ми го претне,
най ме кани за кум да му стана."
Бургаско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|