|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
112. ЗАТЪКАЛА МИ Е ДРАГАНА
Том VІІ: Семейно-битови
песни
Затъкала ми е Драгана
тънинко дари месали,
със копринени кенари,
ем ги тъкала, плакала,
ем е годена ходила,
година и половина.
Драганината майчица,
тя на Драгана думаше:
- Драгано, казъм, Драгано!
Откога та, мама, посгодих,
ти бяло лице загуби,
черни си очи размъти,
руса ти коса улете,
тънки си вежди разреди.
Драгана дума мама си:
- Мар, мамо, мар, стара мамо!
Нали ти, мамо, аз думах,
да ма не дадеш далеко,
далеко, на друго село,
най да ма дадеш във село,
във село на комшийчето!
В къщи да вляза - чувам го,
вънка да изляза - виждам го,
за уда да ида - срещам го,
срещам го и му хортувам,
пръстен ми дава - зимам го!
Северна Добруджа (СбНУ 35, № 345).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови
песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни.
Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.
|