490. ЗВЪННАЛО МИ ЯСНО ЗВЪНЧЕ

Том VІ: Любовни песни

Звъннало ми ясно звънче,
не ми било ясно звънче,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада,
че ги води от планина,
че ги води нанадолу,
нандолу на поище,
на поище, на кладенче.
Там завари малка мома,
малка мома с бели котли,
с бели котли, с крива злата,
с крива злата кобилица,
че си пита Нанко чобан:
- Пие ли се тази вода?
- Защо питаш, та не пиеш?
Че си пита Нанко чобан:
- Вземат ли са бели котли,
бели котли с крива злата,
с крива злата кобиличка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Взема ли са тази китка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Люби ли са малка мома?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не любиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.