91. МОМА И ОГЛЕДАЛЦЕ

Том V: Обредни песни

Излела е малка мома, коладе ле,
бащински конье нареди,
на бел Дунав ги пови,
напови ги и се върна.
Че са качи на бел камен,
че си фсегна в куин жоба,
та извади огледало,
огледало кокаляно,
та са сама спогледала,
спогледала, продумала:
"Как сам танка, та висока,
белолика, чернойока!"
Из път вървят три овчаре,
първи овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
кавал свирих, изпуснах го!
Втори овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
стадо броях, надброих го,
зрад тойта танка снага,
танка снага фиданкюва,
черни очи черешови!
Трети овчар отговаря:
- Ой та тебе, малка момне,
дето носиш тази китка,
дай га мене на страната,
да га нося по планина,
жа га чукам на бел камен,
жа га пия с прясно мляко,
да са фаля на овчаре,
на овчаре, на другаре -
как е сладка моми китка,
като бел мед по Илинден,
като пиле по Петровден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.