86. МОМА И СОКОЛИ СГЛЕДНИЦИ

Том V: Обредни песни

Калина мома рано ранила,
Калино момнйо ле, Калинчо ле!
рано ранила, рано неделя,
че са й умила, та са й уплела,
че си отзела дребни ключове,
че си отключи пъстри сандъци,
та си извади бяла премяна,
бяла премяна, риза сюрмяна,
та са премянаи, та са нареди,
че си излязе из мали врата,
из мали врата, та в градинчица,
та си откърши дор три ми пръчки,
дор три ми пръчки, три ябълчови,
как ги откърши, тъй ги насади,
как ги насади, тъй ги и кръсти:
- Дор до ми обяд, да са фанете,
дор до ми пладне, цвят да цвятите,
цвят да цвятите, род да родяте,
род да родяте златни абълки!
Как ги насади, тъй са фанали,
дор до ми обяд, фанали са са,
дор до ми пладне, цвята цъфтели,
цвята цъфтели, рода родили,
рода родили, златни абълки.
Отде са зеха дор два сокола,
че си кацнаха на абълчица,
крака си бутат, абълки свалят.
Де ги съгледа мома Калина,
та си зацапа със бяли ръце
и си затропа със желти чехли,
да си изпъди дор два сокола.
Отговаряха дор два сокола:
- Ой та тебя, мома Калино,
не ни пъди, мома Калино,
ния не сме до два сокола,
я най сме ний два сгледника,
да сгледваме мома Калина!.
Да й наздраве във този дом,
на имане, на стопани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.