74. ОВЦА И АГНЕ

Том V: Обредни песни

Станенине, господине!
Нещо ми се глас зачува
низ хубава долна земя:
дали моми хоро пея,
или овци за сол блея,
или власци робье роба?
Нито моми хоро пея,
нито овци за сол блея,
нито власци робье роба;
Ян кеая стадо води,
та му бия златни звонци
и блаи му вакло ягне.
Ян кеая отговаря:
- Що ми блаиш, вакло ягне,
та ми блазнищ сиво стадо?
Я ягне му отговаря:
- Фала тебе, Ян кеая,
я не дразним сиво стадо,
нал си тражим моя макья.
Ян кеая отговаря:
- Та кой знае, вакло ягне,
коя овца твоя макья.
Я ягне му отговаря:
- Моя макья млогу лична -
ваклошата, рогошата!
Ян кеая отговаря:
- Снощи вечер нападнаха,
ини вери клети турци,
та фанаха твоя макья,
фанаха я, заклаха я,
заклаха я, опекоха,
опекоха, изедоха,
не бой ми се, вакло ягне,
язе имам седем-осем,
седем-осем подойници:
я чем тебе одоити,
одоити, очувати!
Я ягне му отговаря:
- Своя макья малко дои,
малко дои, млогу гои;
чузда макья, млого дои,
млогу дои, малко гои!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.