73. НОЙКО ЧОБАН И БЯЛА РОЙКА

Том V: Обредни песни

Поблеяла бела Ройкя,
преди нощи, полунощи.
Недочу я ниде никой,
на я дочу Нойко чобан,
та па Ройки отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
защо блееш всреди нощи,
всреди нощи, полунощи?
Дали ми си трева гладна,
или ми си сол безсолна,
или ми си вода жадна?
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойко чобан.
Нито ти сам трева гладна,
нито ти сам сол безсолна,
нито ти сам вода жадна;
на ма даде на премлади,
на премлади овчарчета
да ма пасат, дека гаски,
дека гаски троско пасат,
даке моми платна белат
и невести тенки кърпи.
Рано рани Нойко чобан,
та си узе меден кавал,
меден кавал, кован кривак,
та отиде на планина,
на планина, на рудина.
Кога било каде пладне,
ударила ситна роса.
Засвирил Нойко чобан,
задремало сиво стадо,
задремала бела Ройкя.
Придеби я Нойко чобан,
та й узе пастро ягне,
па го турна под япунджак.
Сабуди са бела Ройкя,
туко блее, туко татне,
Нойко чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
защо блееш, защо татнеш?
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойко чобан,
та нема ми пастро ягне!
Нойко чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
ка е тебе за ягнето,
така е мене за либето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.