68. НОЙКЬО ЧОБАН И БЕГЛИКЧИИ - 2

Том V: Обредни песни

Станинине, господине!
Припаднала темна магла
по планина, по рудина;
ту припада, ту се дига.
Не е било темна мъгла,
на е било Нойкьо чобан,
сас своето сиво стадо.
Пред стадо е стария кяя,
стари кяя, Нойкьо чобан
и по Нойкья Ладо-Младо,
Ладо-Младо, мили брата.
Сиво стадо зачалело,
зачалело, закрилело
воз планина, воз родина.
Бъркна Нойкьо в нова чанта,
та извади меден кавал,
па засвири, та затрабе,
та размамя сиво стадо;
размамя го, развраща го,
возвраща го, награща го,
по рудини, по зелено,
по планини, по мъртвини.
Враг изнесе клети турци,
клети турци овчеброе,
тръгнали са потера,
да си стигнат Нойкьо чобан,
да преброят сиво стадо.
Попитаха клети турци,
попитаха Нойкьо чобан:
- Слава Богу, стари кяя,
стари кяя, Нойкьо чобан,
я си кажи сиво стадо,
колко ти е на брой стадо,
да не трудим да го броим?
Нойкьо чобан отговаря:
- Фала Богу, клети турци,
клети турци бегликчии,
стадо ми е неброено,
та ми стадо край брой нема:
колко звезди по небето,
толку ми са вакли овни;
колко в море ситен песок,
толку ми са яловици;
колко шума по гората,
толку ми са шиледжина.
Не слушаха клети турци,
не слушаха, не верваха,
насекоха илье върше,
заградиха вита страга;
накараха сиво стадо,
да го броят, да изброят,
да му земат беглик овци.
Сиво стадо край брой нема.
Откинаха едно крило,
накараха го да го броят;
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи;
откинаха двейкьо крило,
зафанаха да го броят,
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи;
откинаха трейкьо крило,
зафанаха да го броят,
броили го такмо три дни,
такмо три дни и планина!
Очи им се огледали,
уста им се разкривили,
нозе им се удървили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.