|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
65. НАНКО ЧОБАН, СТАДО И МОМА
Том V: Обредни
песни
Седнала беше малка мома,
свето ми Гьорге ле, равно дворе,
свето ми Гьорге ле, мой коладе!
под страшинка бащина си
да си шие модна шева.
Гергьова им костен гергьов,
иглата им френгия игла,
конеца им ибришимен,
долу шие, долу гледа.
Не си йзгледа нищо нигде,
най си йзгледа Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
как си маме сиво стадо,
че го мамел татън долу,
татън долу по чошмите,
по чошмите, по новите,
дет си белят малки моме,
малки моми тънки платна,
тънки платна, тънки дари.
Че си станала малка мома,
че си станала в градинка,
във градинка бащина си,
набрала е росно цвете,
накичила смесни китки,
вземала е бащини котли,
че си отиде долу на пътя,
дет ще си мине Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
че си дава на всяка овчица,
на всека овчица по китчица.
Отговаря Нанко чобан:
- Овца китка не си носи,
най я носи Нанко чобан!
Отговаря малка мома:
- Ако би носил Нанко чобан,
би дохождал всека вечер,
всека вечер на чушмянка,
по-късничко на седянка!
Отговаря Нанко чобан:
- Ако би идвал Нанко чобан,
по-раничко на чушмянка,
късно време на седянка,
и не би редил сиво стадо!
Свищовско; коледна на овчар (Стоин-ССБ, № 898).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни
песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2004
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М.
Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.
|